Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Сядайте долу! — кресна съдията. После се приведе към свидетеля. — Докторе, вашият адвокат предлага да използвате правото си на отказ от показания. Желаете ли…
— Не! — Шийн уморено махна с ръка и жестът ми напомни за Ричард Никсън в деня, когато подаде оставка. — Хари Бърнхард беше лош човек. Може да не е изнасилил Кристина, но онова, което стори с Емили, се равняваше на престъпление. Той знаеше, че се обичаме. Можеше да я пусне, но бе тъй жесток, тъй безчовечен. А Емили бе тъй красива и крехка. Тя загуби волята да живее. По вина на Хари умря, не по моя.
Това ме озадачи.
— Никой не казва, че вината е ваша.
— Той я уби — каза Шийн, — макар и не с пистолет или спринцовка.
Ето, пак. Какво казваше? Не бяхме дошли тук да говорим за Емили. А може би…
— Как умря Емили? — попитах аз.
Соколов стана, отвори уста да възрази и пак си седна.
— Умолявах я да го напусне — избъбри Шийн. Не отговаряше на въпроса ми, но защо да го прекъсвам? — Казвах й как ще се грижа за нея, как ще я закрилям, но тя не можеше да го стори. Не беше толкова силна. Той попари живота в нея. Тя ме умоляваше да го направя…
Лорънс Шийн зарея взор в пространството. Аз и Соколов се спогледахме. Той сви рамене, сякаш да каже, че топката си е моя. Зад масата на защитата Криси плачеше тихичко.
— Какво да направите? — попитах аз.
— Да сложа край. Имахме уговорка. Аз да я отровя, докато е упоена. После да се самоубия.
Боже мой!
Из залата бликнаха смаяни гласове.
Съдията Стангър вдигна чукчето, но не удари. Гласовете заглъхнаха като по чудо, никой не искаше да пропусне и дума.
— С калиев хлорид — казах аз, запълвайки последното празно гнездо от мозайката. — Спринцовката. Вие инжектирахте Емили Бърнхард, но след това се изплашихте. Убихте нея, но не и себе си. Вие сте убиец и страхливец.
Главата му подскочи нагоре-надолу.
— Още при първия й гърч разбрах, че съм сбъркал. Толкова години оттогава, а още виждам нейната болка въпреки приспивателните. Носих я в себе си през цялото време. Затова трябваше да сторя нещо.
— Защо?
Знам, че този въпрос не бива да се задава на разпит, но този път бях сигурен в отговора.
— Защото бях убил не когото трябва. Толкова дълго носих срама и вината, че едва не ме подлудиха. Трябваше да убия Хари Бърнхард. Трябваше да се изцеля. Това беше моята терапия.
Защитата се оттегля
Съдията Майрън Стангър смъкна черната тога и я захвърли на дивана. Разхлаби си вратовръзката, отвори една огледална вратичка на стенния шкаф и извади бутилка „Джак Даниелс“.
— Да бъде отбелязано в протокола, че заседанието продължава при закрити врати — каза той. — Присъстват прокурорът, защитата и обвиняемата.
И съдебната стенографка. Никога не я споменават, но тя си беше на място и усърдно тракаше по машинката. Иззад вратата долиташе глъчка — секретарката на съдията отблъскваше журналистите като вратар насред меле. Чух как Брит Монтеро яростно обяснява нещо за Първата поправка и правото на достъп до съдебната информация. Аз и Криси седяхме един до друг срещу бюрото на съдията. Тя изглеждаше объркана и изплашена. Погалих я по ръката и намигнах.
— Дай да зарежем протокола, Марджи — каза съдията и стенографката се облегна назад. — Такава чудесия не бях виждал, а пък съм гледал повече дела от вас двамата взети заедно. Е, момчета, какво ще правим сега, по дяволите?
Съдията не беше отворил шишето и нямаше да го стори, преди да приключим с въпроса. Извади от чекмеджето дебела и къса кубинска пура, идеална за някой мафиотски бос.
— Бих желал да направя предложение — казах аз.
Съдията едновременно запали пурата и кимна на Марджи, чиито пръсти тутакси увиснаха над машинката.
— Но първо защитата се оттегля — добавих аз.
Съдията избълва облак пушек и се обърна към Соколов.
— Някакви възражения?
— Обвинението няма възражения — каза Соколов.
— Защитата предлага оправдателна присъда. — Аз отворих съдебния наръчник. — Според раздел 3, член 380 съдебните заседатели нямат право своеволно да тълкуват фактите в полза на обвинението. Безспорният факт е, че моята клиентка просто не е убила баща си. Престъплението е дело на трето лице и с оглед на гореупоменатото…
Ама наистина ли казах гореупоменатото?
— … не съществува правна основа заседателите да я обявят за виновна в какъвто и да било вид убийство.