Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Нож, спринцовка… Все едно.
— Но вие си мислехте за спринцовка. Та почнах да се чудя докторе, какво ли би рекъл Фройд? Защо си мислехте за спринцовка? Какви спомени се спотайваха във вашето подсъзнание?
— Нямам представа.
— Ако се върнем към вечерта на шестнайсети юни в аптеката на плажния търговски център, ще открием, че вие закупихте и спринцовка, нали така? Ако желаете, ще ви представя касов бон.
Стори ми се, че виждам как върху бръснатото му теме пулсира вена, но може би си въобразявах. Той изпъна шия, размърда я и отговори:
— Да, понякога инжектирам на пациентите си успокоителни, а от предишните дни знаете, че инжектирам и натриев амитал по време на хипноза. Бяха ми свършили спринцовките и затова…
Той не довърши.
— Значи на път към Хари Бърнхард, който беше прострелян, опериран и лежеше в интензивното отделение, вие спряхте да напазарувате — това ли е нашето обяснение, докторе?
— Ами… да.
— Но вие не инжектирате калиев хлорид на своите пациенти, нали, докторе?
— Не, разбира се.
— Какво би станало, ако инжектирате калиев хлорид на човек, който не е в операционната и не е поставен на изкуствено кръвообращение?
— Това ще предизвика късо съединение в сърдечните импулси.
— Тоест ще настъпи нарушение на сърдечния ритъм, нали, докторе?
— Да, струва ми се.
— И сърцето ще изпадне във вентрикуларна фибрилация, после ще спре, създавайки впечатлението, че човекът е починал от сърдечен удар.
— Не съм го направил!
— Не казах, че сте то направил.
— Прегледах доклада от аутопсията — каза Шийн, макар че никой не го питаше. Добре. Нека сам си надене примката. — В него нямаше никакви признаци за подобно нещо.
— Да, дори не се споменава за неизяснени следи от убождане по тялото, нали така?
— Точно така.
— Но ако калиевият хлорид бе инжектиран във венозната система, по тялото на Хари Бърнхард нямаше да останат следи от спринцовка, нали?
— Да, вероятно.
— Така ли го направихте, доктор Шийн? Инжектирахте ли калиевия хлорид направо в системата?
— Какво говорите? Не!
— Докторе, когато човекът, когото мразехте…
Мотив.
— … лежеше по гръб, замаян и упоен…
Възможност.
— … вие извадихте спринцовката и инжектирахте във венозната му система убийствена доза калиев хлорид, прав ли съм?
Средство.
— Не!
Той се озърна за помощ към съдията, но не срещна съчувствие.
— Когато калиевият хлорид достигна ръката му, той започна да се мята. Макар и все още упоен, усещаше изгарянето на калиевия хлорид, нали?
— Не! Не знам…
— Докторе, ще се изненадате ли, ако ви кажа, че пробите на очна течност, взети от Хари Бърнхард, разкриват повишено съдържание на калий?
— Съвсем не — каза той малко по-спокойно, облизвайки капка пот от горната си устна. Приветстваше този въпрос, защото разполагаше с отговор. — След смъртта съдържанието на калий се повишава. Това не е признак за хиперкалемия.
— До каква степен се повишава?
— Не знам точно, но със сигурност два пъти и дори повече, да речем от пет милиеквивалента на литър до десет или петнайсет.
— В такъв случай какво можем да си помислим, ако изследването покаже двеста милиеквивалента на литър, докторе?
Добрият стар Чарли Ригс…
— Не съм сигурен. Но вие не можете да докажете…
Той не довърши.
— А ако сега в залата влезе кардиолог с изключителен опит в смущенията на сърдечната дейност, който е изследвал кардиограмата на Хари Бърнхард и е установил несъмнени признаци за калиево отравяне? Какво ще кажете, докторе?
Вратичката на преградата изскърца и Джонас Блекуел се втурна към съдията.
— Ваша чест, моля за кратка почивка.
— Отхвърля се! — изрева съдията — Марш на място! Адвокатът застина, огледа се и седна до Синди. Съдията Стангър се завъртя към свидетеля.
— Доктор Шийн, беше ви зададен въпрос. Ако желаете, секретарката може да го повтори.
— Аз направих уж-ж… — измънка Шийн.
— Какво казахте, докторе? — попита съдията.
— Аз направих ужасна грешка — повтори той едва чуто. — Повярвах на Гай. Ако знаех, никога нямаше да го сторя. Кълна се…
Джонас Блекуел скочи на крака.
— Ваша чест, моят клиент се позовава на правата си според Петата поправка. Моля за прекратяване на разпита.