Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Битърблу се замисли за нещо съвсем различно — По и халюцинациите му. В реката плуват мъртъвци. Ашен и бродерията й. Реката е костница.
— Трябва да извадим костите — каза тя.
— Там има много дълбоки подводни пещери, кралице. Няма да е лесно.
Спомен озари Битърблу като светлина, процеждаща се през процеп.
— Гмуркане за съкровища — прошепна тя.
— Кралице? — повдигна вежди Гидън.
— Веднъж Саф спомена, че вадил ценности от океанското дъно. Ще успее, предполагам, да се справи и с речно дъно. Възможно ли е човек да се гмурка в студено време? Дискретен е с информацията. Но не и с поведението си — добави недоволно.
— Дискретността не е проблем, кралице. Целият град знае за костите — обясни Гидън. — Открили ги точно преди да пристигна. Чух да говорят за тях няколко пъти, преди да се свържа със съюзника на Съвета. Ако ще организираме операция по изваждане на кости на половин ден езда от столицата, няма как да я опазим в тайна.
— Особено ако решим да претърсим и други части от реката — додаде Битърблу.
— Налага ли се?
— Мисля, че костите са на жертви на Лек, Гидън. Възможно е някъде тук, близо до замъка, да има и други. По не ги усети, когато ги търсеше, но докато бълнуваше от треската и не владееше Дарбата си, ги е почувствал подсъзнателно.
— Разбирам. Ако Лек е хвърлял кости в реката, водата сигурно ги е отнесла чак до пристанището. Костите плуват ли?
— Нямам представа. Мадлен вероятно знае. Май не е зле да изпратя Мадлен и Сапфайър в Силвърхарт. Ох, рамото ме боли и главата ми се пръска! — Тя спря в големия двор и разтри кожата на главата си под прекалено стегнатите плитки. — Как ми се иска, Гидън, няколко дни да няма лоши новини!
— Налегнали са ви много грижи, кралице — прошепна Гидън.
Отрезвена от тона му, тя се засрами от себе си, задето се оплаква. Взря се в лицето му и в очите му забеляза отчаяние, което той успяваше да не издава с гласа си.
— Гидън, вероятно е безполезно да го казвам и се надявам да не те обидя — подхвана тя, — но искам да знаеш, че винаги си добре дошъл в Монсий и в двореца ми. Ако някой от хората ти няма работа или иска да се премести тук, също е добре дошъл. Монсий не е съвършено кралство. — Тя си пое дъх и стисна юмруци да прогони чувствата, надигнали се при тези думи. — Тук обаче има добри хора и… исках просто да знаеш.
Гидън пое дребничкият й, свит юмрук, повдигна го и го целуна. Светлина озари сърцето на Битърблу — плахата искрица на вълшебното усещане, че е направила малко добро. О, как й се прииска да се случва по-често!
Когато се върна в кабинета си, Дарби й съобщи, че Руд е в леглото, обгрижван от съпругата си, а внуците му подскачали по него, макар Битърблу да не успя да си представи как някой може да скочи върху Руд, без да го пречупи. Дарби не реагира добре на вестта за костите. Той се отдалечи, олюлявайки се, а с напредването на деня походката и говорът му ставаха все по-колебливи. Битърблу се почуди дали не пие тайно зад писалището си.
Никога досега не беше й хрумвало да попита къде точно живее Тиел. Знаеше само, че покоите му са на четвъртия етаж в северното крило, но очевидно извън лабиринта на Лек. Същата вечер тя се обърна към Дарби да я упъти.
В коридора помоли прислужник да й посочи вратата и той й се подчини мълчешком с изцъклени рибешки очи.
Необяснимо разтревожена, Битърблу почука. Тишина. После вратата се отвори навътре и Тиел се извиси над нея. Ризата му не беше закопчана догоре и запасана в панталоните.
— Кралице… — отрони изненадано.
— Тиел, да не те събудих?
— Не, кралице.
— Тиел! — възкликна тя, забелязала червено петно над маншета му. — Тече ти кръв! Добре ли си? Какво стана?
— О… — той погледна надолу, търсейки издайническото място по гърдите и ръцете си. Намери го и го закри с длан. — Дреболия, кралице, от несръчност. Веднага ще се погрижа. Ще… ще влезете ли?
Той отвори широко вратата и се отдръпна смутено настрани да й направи път. Стаята беше малка — с легло, умивалник, два дървени стола, нямаше камина, а писалището изглеждаше твърде малко за толкова висок и едър човек, сякаш коленете му се удрят в стената, когато седне. Въздухът студенееше, а лампите мъждукаха. Нямаше прозорци.
Той й предложи по-хубавия от столовете с прави облегалки. Битърблу седна, смутена и необяснимо объркана. Тиел застана пред умивалника, закрил ранената си ръка от нея. Нави си ръкава, подготви превръзки и пусна водата. В отворен калъф до стената имаше струнен инструмент. Арфа. Битърблу се почуди дали, когато Тиел свири, мелодията стига до лабиринта на Лек.