Лазурна

Докато излизаше от стаята, По пристъпи към Катса, повдигна я, седна на стола и я прегърна в скута си. Зашепна й гальовно, залюля я и двамата се вкопчиха един в друг, сякаш само така щяха да попречат на света да избухне и да се разпадне на пух и прах.

По-късно през деня й изпратиха шифрована бележка, написана с почерка на Катса. Тя гласеше:

„По и Рафин отлагат пътуването с един ден. Щом заминат, аз се връщам в загадъчния тунел и го прекосявам до източния му край. Съжаляваме, че те прогонихме от кабинета ти. Утре сутринта ще дойда на тренировката ти. Ще те науча как да се биеш с превързана ръка“.

— Винаги ли е така? — попита Битърблу на вечеря.

Гидън и Бан, двамата й сътрапезници, примигнаха изненадани срещу нея. Другите също вечеряха с тях, ала набързо, а после се заловиха отново с плановете и подготовката си. Всъщност това устройваше Битърблу. Именно Гидън и Бан искаше да поразпита, макар да не би възразила и Рафин да присъства.

— Кое, кралице? — повдигна вежди Гидън.

— Искам да кажа… Възможно ли е да имаш… — Озадачи се как да се изрази. — Възможно ли е да делиш нечия постеля без сълзи, препирни и постоянни сривове?

— Да — кимна Бан.

— Не и ако става дума за Катса и По — уточни веднага Гидън.

— О, стига! — възнегодува Бан. — Те издържат достатъчно дълго без сълзи, препирни и сривове.

— Знаеш обаче, че и двамата обичат да вдигат врява — напомни му Гидън.

— Казваш го, сякаш го правят нарочно, а не е така. Винаги имат основателна причина. Животът им не е лек и често са разделени.

— По своя воля. — Гидън стана да разпали гаснещия огън. — Нищо не ги принуждава да се разделят за толкова дълго. Просто така им е удобно.

— Правят го, защото Съветът го изисква — подхвърли Бан към гърба на Гидън.

— Но нали те решават какво изисква Съвета? Колкото и ние.

— По и Катса поставят Съвета на първо място — заяви неотстъпчиво Бан.

— И обичат да правят сцени — промърмори Гидън, пъхнал глава в камината.

— Не си справедлив, Гидън. Те просто не сдържат чувствата си пред приятели.

— Тъкмо това е определението за сцена — отвърна сухо Гидън и пак седна до масата.

— Аз… — подхвана Битърблу, но замълча. Опитът й беше съвсем скромен, ала понеже не разполагаше с друг, съдеше от него. Харесваше й да спорят със Саф. Да подлагат на изпитание доверието си един към друг. Никак обаче не й харесваше да се карат. Не й харесваше гневът му да се излива върху нея. И ако ситуацията с короната се броеше за разрив, е, значи не харесваше и разривите.

От друга страна, виждаше ясно, че между Катса и По има нещо живо, дълбоко и пламенно. Понякога им завиждаше за това.

Битърблу заби вилица в загадъчен пай върху масата и с радост установи, че е от тиква. Побутна чинията си по-близо до подноса и отсипа щедра порция.