Лазурна

— Намира се върху моста, кралице. Почти никой не стъпва там. А и мостът е подвижен, помните ли? От близката му страна има стая в кула — за човека, който задвижва моста. Катса я открила първия път, когато тръгнала към тунела. Пътят й минавал по моста, а нямала провизии за през онази нощ.

— Но нали Крилатият мост е достатъчно висок, та под него да преминат три кораба с разпънати платна един върху друг, без да го докоснат?

— Да — кимна кротко Бан. — Не очаквам да се наложи да вдигате моста. Тоест, никой не поглежда към стаичката в кулата. Обзаведена е, има посуда, тигани, печка и прочее. Типично за Лек да сложи там човек без работа. Обичайната нелогичност. Сега обаче стаята пустее. Според Катса е потънала под дългогодишен пласт прах. Тя разбила вратата и взела нож и още няколко неща, но другото е непокътнато.

— Започвам да харесвам предложението — кимна Битърблу. — На Саф ще му се отрази добре да постои в студена стая, да покиха и да размисли над грешките си.

— Във всеки случай е по-находчиво, отколкото да го скрием в дрешника ти, кралице. И ще е подготовка да го изведем в Естил.

Битърблу повдигна вежди.

— Май сте му измислили задача.

Бан сви рамене.

— Щяхме да му помогнем и без друго, кралице — сви рамене Бан, — защото ви е приятел. Има начин обаче и да го използваме.

— Ако се наложи да бяга, лично той би предпочел Лиенид, предполагам.

— Няма да го принуждаваме, кралице — успокои я Бан. — Нямаме полза от хора, които не искат да работят с нас. Той следва интуицията си. Това ни допада, но знаем също, че постъпва както пожелае. Кажете му за моста. Някоя нощ ще отида там да се уверя, че убежището е подходящо. Понякога най-видното място е най-доброто скривалище.

Същата нощ, вместо да разчита бродерии, Битърблу тръгна към художествената галерия. Не знаеше нито защо се запъти натам, нито защо е по роба и чехли. Хелда и Бан спяха, а Гидън имаше свои грижи. Тя усещаше смътна необходимост да поприказва с някого.

Хава обаче я нямаше.

— Хава? — извика тя веднъж-дваж, да не би момичето да се крие. Никакъв отговор.

Краката я отведоха пред гоблена с мъжа, нападнат от пъстроцветни зверове. За пръв път се запита дали не разглежда истинска история.

Чу изщракване и гобленът се раздвижи, изду се. Зад него имаше някого.

— Хава? — прошепна тя.

Излезе Фокс и примижа, заслепена от лампата й.

— Кралице!

— Фокс… Откъде изскочи?

— Има вита стълба. Слиза чак до библиотеката, кралице — отговори Фокс. — За пръв път се спускам по нея. Орник ми каза, че е там, кралице. Минава и край покоите на лейди Катса. Понякога я използва Съветът. Ще ми позволят ли някога да присъствам на сбирките им, кралице?

— Принц По ще реши — отвърна безизразно Битърблу. — И другите. Срещала ли си се с тях, Фокс?

— Не познавам принц По — каза Фокс и премина към останалите.

Битърблу я слушаше с половин ухо, понеже само По имаше значение. Съжали, че не го е помолила да поговори с Фокс, преди да замине. Разсея се и защото нещо съвсем отвлечено обсеби мислите й — представяше си скрити входове зад диви, странно оцветени създания. Вратата към стълбището на Лек, скрита зад синия кон в дневната й. Тайният вход към библиотеката, скрит зад гоблена с огненокосата жена. Странните, пъстроцветни насекоми по плочките в банята на Катса, а сега — врата в стената зад ужасната сцена с пъстроцветните чудовища.