Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Говориш за съдържанието на вода, нали?
- Да, за water cut.
- Как са се развили нещата?
Спряха пред една врата и в ръката на Филипе се появи магнитна карта. Вкара я в процепа и вратата на
стаята щракна.
- Както вече ти казах, водата се появила в Гавар през 1970 година — припом ни Филипе, докато
влизаха в стаята. - Оттогава процентът не е спрял да расте... при това обезпокоително бързо.
- Колко?
Филипе остави папката на леглото и седна на края му, като покани с жест Томаш да се настани във
фотьойла до писалището.
- Water cut достигнал двадесет и шест процента през 1993 година - каза Филипе, без да изпуска
нишката на мисълта си. - Три години по-късно процентите станали двадесет и девет процента, а през
1999 година - тридесет и шест процента. Положе нието заплашвало да излезе извън контрол и „Арамко―
решила да отвори нови кладенци, за да опита да заобиколи проблема. Но само след няколко месеца в тях
също се появила вода. - Филипе вдигна длан над очите. - Водата се появила дори в ре зервоари,
разположени в по-високи пластове, където се предполагало, че не може да стигне толкова бързо.
- И какво направили сауд ит ците?
- Обезумели, естествено. В отчаяниет о си „Арамко― прибягнала до нови технологии и техника,
използвана при хоризонтални кладенци.
- Това дало ли резултат?
- Докладите не отразяват по-късния период. Но през 2005 година във Виена успях да подкупя един
саудитски служител, задлъжнял на хазарт, който ми даде актуална информация за проблема с water cut в
Гавар. Явно новата специализирана техника позволила на „Арамко― да намали съдържанието на вода до
тридесет и три процента през 2003 година. - Поклати глава. - Но това било за кратко. Нещата отново се
обърнали и през 2005 година water cut достигал петдесет и пет процента, като в някои кладенци
покачването само за две години скочило от двадесет процента до напълно отчайващи стойности.
- Колко?
- Седемдесет процента.
- Господи! - смая се Томаш. - Само за две години!
- За период от две до пет год ини, според случая.
- В Гавар?
- Да.
- Но това е ист инска катастрофа!
- Можеш да бъдеш сигурен. Въз основа на данните може да се направи заключениет о, че пикът в
производството на Гавар е рекордът от пет цяло и седем милиона барела на ден през 1981 година.
Оттогава насам никога повече този колос не е произвеждал толкова петрол. Гавар е достигнал пика си в
началото на осемдесетте години и благодарение на нов ите технологии сега се намира в платото на
своето производство. Но забе лежи: новите технологии са нож с две остриета. От една страна,
действително помагат да се задържи обемът на производ ството, но от друга страна, ускоряват
изразходването на залежите и срива в налягането.
- Колко време производството ще се задържи във фазата на платото?
Филипе потърка брадичката си.
- Никой не знае - каза той замислено. - Но какт о изглежда, упадъкът ще настъпи скоро. При това е
сигурно, че сривът ще е внезапен и жесток.
- Какво ще рече скоро?
- Виж, Казанова - каза Филипе и разтвори ръце, сякаш показваше карт ина, - т рябва да разбереш как
стоят нещата по принцип. Петролът извън ОПЕК наближава своя пик, който според прогнозите ще
настъпи около 2015 година. Това озна чава, че що се отнася до енергийното бъдеще на света, всички
възлагат надежди на петрола от ОПЕК. Проблемът е, че повечето страни от ОПЕК вече са достигнали
пика, какъвто е случаят с Иран, Ирак, Кувейт, Йемен, Оман и Нигерия. Спасение то би трябвало да дойде
от Саудитска Арабия, чието производ ство, както току-що разбрахме, идва от шепа стари презрели
петролни полета. Всички те вече са прехвърлили пика на производство и бележат високи стойности на
съдържанието на вода при извличането на продукта, което е с игурен знак за напреднал процес на
изчерпване. В този момент нещата като че ли зависят от развоя на събитията в Гавар, но техническата
информация от това поле е доста тревожна. Като анализираме производството в супергигантските
полета извън ОПЕК, които вече са прехвърлили пика, какъвто е случаят с Брент, Осеберг, Ромашкино,
Самоглор и Прадхо, например, установяваме, че платото на производство при големите находища се
задържа обикновено за около десет години. Като единствен мегагигант в света, допустимо е Гавар да
има по-дълго плато. Но трябва да напомним, че това находище е достигнало своя рекорд през 1981