Смъртоносно бяло

– Да. Изглежда си прав.

Страйк седна на градинския стол от ковано желязо и запали цигара.

– Слушам те.

– Току-що пих кафе с моя контакт. Не може да говори свободно предвид естеството на обсъждания въпрос, но аз му изложих твоята теория и той каза: „Това звучи твърде достоверно“. После аз попитах: „Колега политик ли?“, и той потвърди, че е много вероятно. Изразих мнение, че в такъв случай медиите ще обжалват, а той заяви, че също го очаква.

Страйк изпусна дим.

– Задължен съм ти, Илза, благодаря. Добрата новина е, че ще мога да ви се махна от главата.

– Корм, нямаме нищо против да си при нас, знаеш го.

– Котките не ме харесват.

– Според Ник усещат, че си фен на „топчиите“.

– Светът на комедията изгуби много, когато мъжът ти избра медицината. Днес вечерята е от мен, после аз ще разчистя.

Страйк се обади на Робин. Тя вдигна след второто позвъняване.

– Всичко наред ли е?

– Открих защо медиите не ни преследват. Дела е издействала от съдия да наложи възбрана. На вестниците не им е позволено да пишат, че Чизъл ни е наел, та да не се разчуе за историята с изнудването. Илза се е срещнала с контакта си от Върховния съд и той го е потвърдил.

Настана пауза, докато Робин обмисляше тази информация.

– Значи Дела е убедила съдия как Чизъл е измислил изнудването?

– Именно, че всъщност ни е използвал да изнамерим нещо нечисто срещу враговете му. Не съм учуден, че съдията е повярвал. Целият свят смята Дела за света вода ненапита.

– Но Изи знаеше защо съм там – възрази Робин. – Семейството ще потвърди, че е бил изнудван.

Страйк разсеяно тръсна пепелта си в саксията на Илза с розмарин.

– Дали? Или ще искат всичко да се потули сега, след като е мъртъв?

Той прие мълчанието й за неохотно съгласие.

– Медиите ще обжалват забраната, нали?

– Според Илза вече се опитват. Ако аз бях главен редактор на таблоид, бих държал под наблюдение нас двамата, така че е по-добре да внимаваме. Довечера се връщам в офиса, но мисля, че ти трябва да си останеш у дома.

– За колко дълго? – попита Робин.

Той чу напрежението в гласа й и се почуди дали се дължеше изцяло на стреса от случая им.

– Ще действаме по усет. Робин, те знаят, че ти си била жената вътре в парламента. Ти се превърна в обект за медиите, докато той още беше жив, и несъмнено ще си такъв сега, когато знаят коя си, а той е мъртъв.

Тя не каза нищо.

– Как изглеждат финансите ни? – попита я той.

Тя бе настояла да се заеме с тази задача, която никой от двама им не обичаше.

– Щяха да са в по-здравословно състояние, ако Чизъл си беше платил сметката.

– Ще се опитам да получа сумата от семейството – каза Страйк и потърка очи, – но ми се струва проява на лош вкус да им искам пари преди погребението.

– Пак разглеждах онези снимки – каза Робин. Откакто бяха открили трупа, при всекидневните им контакти всеки техен разговор се въртеше около снимките на Чизъл и на стаята, в която го бяха заварили.