Смъртоносно бяло

За разлика от Страйк, тя нямаше свои близки, в чиито анонимни домове би могла да изчезне. Всичките й приятели бяха и такива на Матю и тя не се съмняваше, че и те като съпруга й ще се боят да приютят някой, представляващ интерес за службите на сигурността. В безизходицата си се върна на Албъри Стрийт.

И все пак репортерите не дойдоха, при все че вестниците отразяваха надълго и нашироко темата за Чизъл. В „Мейл“ вече бяха пуснали материал на две страници за превратностите и скандалите, изпълвали живота на Джаспър Чизъл. „Някога споменаван като възможен премиер“, „сексапилната италианка Орнела Серафин, любовната му връзка с която разруши първия му брак“, „сочната красавица Кинвара Ханрати, с трийсет години по-млада от него“, „големият му син Фреди Чизъл загина във войната в Ирак, безрезервно подкрепяна от бащата“, „най-малкото му дете Рафаел, чието безразсъдно шофиране под влияние на наркотици доведе до смъртта на млада майка“.

Цитираха се и изказвания на приятели и колеги: „ярък ум, невероятно способен министър, един от интелигентните млади хора в обкръжението на Тачър“, „ако не бе белязаният му от смутове личен живот, няма висоти, които той не би достигнал“, „публичната му личност се характеризираше с избухливост и дори суровост, но онзи Джаспър Чизъл, когото познавах в „Хароу“, беше умно и духовито момче“.

Изминаха пет дни на журналистическа активност по случая и все пак загадъчното въздържание на репортерите от контакти със Страйк и Робин продължаваше и не бе отпечатана нито дума за изнудване.

Сутринта в петъка след откриването на трупа на Чизъл Страйк си седеше кротко до кухненската маса на Ник и Илза, а от прозореца зад него струеше слънчева светлина.

Домакините му бяха на работа. Ник и Илза, които от няколко години правеха опити за бебе, бяха осиновили две котенца, които Ник бе настоял да кръстят Оси и Рики на двамата играчи на „Тотнъм“, на които се бе възхищавал като тийнейджър. Котките, които едва отскоро се бяха съгласили да сядат в скутовете на осиновителите си, никак не останаха доволни от пристигането на големия и непознат Страйк. Като се озоваха сами с него, бяха потърсили убежище върху стенния шкаф в кухнята. В момента той се усещаше наблюдаван от четири бледозелени очи, които следяха отвисоко всяко негово движение.

Не че особено много се движеше в момента. През последния половин час бе практически неподвижен, докато разглеждаше снимките, направени от Робин на Ебъри Стрийт, които за удобство бе принтирал в кабинета на Ник. Накрая, като накара Рики да скочи с настръхнала козина, отдели девет от снимките и събра другите в купчинка. Докато Страйк разглеждаше избраните изображения, Рики се настани долу, като размахваше връхчето на черната си опашка и очакваше следващия ход на детектива.

Първата снимка, избрана от Страйк, показваше в близък план малкия полукръгъл отпечатък върху лявата ръка на Чизъл.