Хищник [bg]

Той се отпусна на коляно, прицели се и даде един кратък откос. Те се хвърлиха на земята и Мадокс прецени възможността да спечели още преднина. Двамата бързо се изправиха, но той вече се намираше на по-малко от сто ярда.

Сали падна и мъжът й се наведе да я изправи. Четиридесет ярда. Дори с неговата трепереща ръка щеше да им разбие мозъците. Бродбент се опитваше да я окуражи, но тя залитна — и тогава те просто се предадоха. Обърнаха се и го изгледаха предизвикателно.

Той се прицели, помисли за миг и се приближи още. Двадесет и пет ярда. Свали предпазителя, коленичи, прицели се отново и стреля.

Щрак!

Нищо. Автоматичната стрелба бе изпразнила магазина. Двамата се втурнаха с вик към него.

Той затършува за пистолета си и се приготви да изпрати един куршум, когато жената се метна върху него като дива котка и измъкна пистолета му с две ръце. Паднаха заедно, борейки се за оръжието, най-накрая той успя да се докопа до него и се търкулна върху нея, притисна главата й и треперещите му пръсти докоснаха предпазителя.

В този миг почувства дуло на тила си. Разбра, че е Бродбент.

— Броя до три — каза Бродбент.

— Ще я застрелям! Ще го направя!

— Едно.

— Кълна се, ще й пръсна мозъка! Наистина ще го направя!

— Две.

Понеже знаеше, че не може да изстреля два куршума, той се обърна да се справи първо с Бродбент и стреля в лицето му; мъжът падна; той се прицели за втория изстрел, но кучката го ритна здраво в слабините, толкова силно, че ръката му се сви в спазъм и пистолетът гръмна, той усети, че нещо удря крака му болезнено и се вцепени — тъмночервена струя обагри пясъка.

— Кракът ми! — изрева той, пусна оръжието и започна да разкъсва панталона си, търсейки раната. — Кракът ми! — Кръвта шуртеше, неговата кръв и беше толкова много! — Кръвта ми изтича!

Жената отстъпи и насочи към него собствения му Глок. Още в първия миг разбра, че знае как да си служи с него.

— Не! Чакай! Моля те!

Тя не стреля.

Нямаше нужда. Кръвта — бликаща от голямата му бедрена артерия — бе намокрила целия му крачол.

Тя мушна оръжието в колана си и бързо клекна до Бродбент, който лежеше на земята. Мадокс я гледаше, изпълнен с облекчение, че не го беше убила. Почувства, че по бузите му се стичат сълзи, но му се зави свят и стените на каньона започнаха да се въртят около него. Опита се да се изправи, но бе толкова слаб, че не можа да вдигне дори глава, рухна на пясъка от непреодолима слабост, сякаш някой го дърпаше надолу.

— Кракът ми… — изграчи дрезгаво. Искаше да разбере какво става, но нямаше сили, единственото, което можеше да види сега бе гладкото синьо небе над себе си. Главата му се замъгли, сякаш изпълнена с дим и този дим се издигаше, увеличаваше се и неудържимо се разсейваше в нищото.