Ничия земя [bg]

— Клетъчната мутация невинаги е нещо лошо, невинаги е раково образувание. Технологията, която разработваме, може да има положителни въздействия. Например да повиши нивото на белите кръвни телца, което да помогне на войниците да се излекуват по-бързо.

Пулър се замисли. Изведнъж се сети нещо и попита:

— Възможно ли е тези разработки да имат не само военно, но и комерсиално приложение?

— О, да. Да вземем например клетъчната мутация. Тя може да ви помогне да изгаряте мазнините по-ефективно. В такъв случай цяла една индустрия, която прави годишен оборот от четирийсет милиарда долара благодарение на хапчета за отслабване, диети и прочие, буквално ще изчезне. Регенерацията засилва имунната система, а това означава, че ще оздравявате по-бързо. Тя може да се пребори с алцхаймер и сърдечносъдовите проблеми. Възрастните биха могли да се радват на физическата енергия и когнитивните способности на младите хора. Бихме могли да създадем болкоуспокояващи, чието действие да продължава цял месец. В здравната индустрия се въртят три трилиона долара. Малка част от тези неща би могла да направи някого много богат. Поне колкото Бил Гейтс.

— Но не и Аталанта Груп? — попита Пулър.

— Ние работим по договор с Пентагона. Много добре знаете, че армията не би допуснала комерсиална употреба на нашите разработки.

— Но въпреки това извършвате подобни проучвания?

— Да, те са свързани с основната ни дейност, но сме ограничени само до военните им приложения.

— Някой друг обаче би могъл да им намери комерсиално приложение, нали? — попита Пулър.

— Зависи от това кой държи патентите. Всичко в моя свят се върти около интелектуалната собственост. Контролирате ли нея, значи контролирате и останалото.

— Но вие не знаете нищо по въпроса кой притежава патентите?

— Ще трябва да питате някого от юридическия отдел.

— Да — отвърна Пулър, докато почукваше с лъжичка по чашата си.

— Някой краде технологии? За това ли е всичко?

Пулър я погледна изпитателно.

— Нямам представа. Възможно ли е някой да краде от себе си?

Тя нямаше възможност да му отговори, защото той я сграбчи за ръката и я дръпна под масата.

Куршумът се заби на мястото, където допреди секунда бе седяла Ан Шепард.