Ръкописът на Фулканели [bg]

Измина още един час, преди Бен да навлезе в гористата долина отвъд върха. Седна да си поеме дъх върху паднало, покрито с мъх дърво и сведе поглед към леките си обувки, които почти се бяха разпаднали. Войнишки ботуши щяха да ми свършат доста по-добра работа, помисли си той. Целите му крака бяха в рани.

Вдигна глава и се огледа. Не, това не може да е мястото, реши той въпреки показанията на картата и компаса. Наоколо нямаше нищо забележително. Дива, недокосната от човешки крак природа.

Очите му се спряха на бялата къща, сгушена между дърветата в противоположния край на долината. Непосредствено зад нея започваха стръмните склонове на висок планински връх. Бен въздъхна. Преди да потегли насам, не знаеше на какво ще попадне, но очакваше развалини, тайнствен кръг от нарочно подредени камъни или нещо подобно. Съвсем не беше готов да приеме, че Домът на Гарвана може да се окаже модерна вила с плосък покрив, която нямаше нищо общо с каменните къщи на Лангедок. По всичко личеше, че е построена скоро, най-много преди няколко години. Това обаче не й пречеше да се вписва в околността по лесен и някак магически начин — сякаш стоеше там от векове.

Бен спря пред високия портал и надникна по посока на къщата.

— Ало? Кой е там?

През красивата, добре поддържана градина към него приближаваше жена. Беше висока и слаба, може би наближаваше шейсет. Бен забеляза тъмните очила и бастуна, с който опипваше пътя пред себе си. Жената предпазливо тръгна по пътеката към портала, а усмивката й беше насочена някъде над рамото му.

— Възхищавам се на красивата ви къща — каза Бен на сляпата жена.

— Интересувате се от архитектура, така ли? — усмихна се жената.

— Да — каза Бен. — Бих ви помолил за чаша вода. Слизам от планината и съм много жаден…

— Но разбира се — кимна жената. — Влезте, моля. Внимавайте с резето, защото заяжда.

Бен я последва по покритата с каменни плочи пътека. Прекосиха просторно преддверие и влязоха в модерно обзаведена кухня. Жената отвори хладилника и извади бутилка минерална вода.

— В шкафа до вас има чаши, обслужете се сам — предложи му тя, седна до масата и го изчака да изпие две големи чаши.

— Много сте любезна — рече Бен. — Идвам чак от Рен-льо-Шато, защото търся Дома на Гарвана…

— Вече сте го намерили — сви рамене жената. — Това е Домът на Гарвана.

— Не може да бъде! — възкликна Бен. Къщата бе съвременна и нямаше как да попадне в алхимически ръкопис, който е поне на осемдесет години. — Вероятно бъркам нещо — каза той. — Къщата, която търся, е стара. — Изведнъж му хрумна нещо. — Може би къщата е построена на мястото на друга, отпреди векове?