Ръкописът на Фулканели [bg]

— Не, това е оригиналът — засмя се жената. — Къщата е много по-стара, отколкото изглежда. Строена е през хиляда деветстотин двайсет и пета година и носи името на архитекта си.

— Кой е той?

— Името му е Шарл Жанере, но е по-известен като Льо Корбюзиѐ. Наричали са го Корбю.

— Домът на Гарвана — бавно кимна Бен.

На френски corbeau означаваше гарван. А въпреки модерния си вид къщата е била построена малко или повече по времето, когато Фулканели е изготвял ръкописа си. Нещата започваха да придобиват смисъл. Може би все пак беше попаднал на точното място.

— Защо търсите Дома на Гарвана? — любопитно попита жената.

— Правя едно историческо изследване — механично прибягна до обичайната си версия Бен. — За този дом се споменава в няколко стари документа, а аз реших да отскоча насам, защото и бездруго съм в района.

— Искате ли да ви го покажа? — попита жената. — От доста време очите ми не са наред, но всичко е в главата ми.

Тръгнаха на обиколка из къщата. Жената вървеше напред, почуквайки с бастуна си.

В просторната всекидневна имаше огромна камина с красиви дървени орнаменти, която изобщо не беше в тон с останалото обзавеждане — скромно и почти аскетично. Бен си приближи към нея. Орнаментите бяха много красиви, изработени от истински майстор, но той беше привлечен от нещо друго. Върху каменната облицовка над камината беше издълбан кръг с гарван в средата — абсолютно същият като в ръкописа на Фулканели и на катедралата „Нотр Дам“. Очите му бавно се плъзнаха по твърдите пера, извитите нокти и хищния клюн. На мястото на очите светеха червени стъкълца, наподобяващи рубини.