Пророчеството [bg]

От скритата си огнева позиция в склада Бен наблюдаваше през мерника на картечницата как хеликоптерите се спускат, без да развалят формацията — един отпред и два отзад. От отворените странични врати на предния хеликоптер изскочиха мъже в черни дрехи и подобно на огромни паяци се плъзнаха по въжета към земята. Бяха шестима — по трима от всяка страна, с бронежилетки, предпазни очила и каски, въоръжени с автоматични карабини.

Дошло бе време Бен да се възползва от предимството си. То се заключаваше не толкова в браунинга — зареден и готов да покрие с картечен огън един обширен участък от двора; не толкова в годините на обучение в бойни условия или в натрупания опит. Бен притежаваше нещо повече — някакво вродено, неуловимо, неподлежащо на дефиниция качество, което му бе помогнало да стане това, което беше.

Той мразеше да убива. Но в същото време знаеше, че му се удава като на никой друг. От самото начало на военната му кариера инстинктът му бе подсказвал кога е верният момент да неутрализира противника и той се бе подчинявал, без много да му мисли. Атакуваше с всичко, което Бог му бе дал: бързина, агресия, изненада, сила на въздействието. Ако тези типове му бяха обявили война, той щеше да им даде такава война, каквато не бяха сънували. Дори да не излезеше жив от нея, те щяха да го запомнят.

Краката на шестимата десантници още не бяха докоснали земята, когато Бен свали предпазителя на браунинга и откри огън по хеликоптера над главите им. Целта му бяха резервоарите за гориво. Ако един оловен деветмилиметров куршум от пистолет беше безсилен да проникне в тях, .308-калибровите проектили на браунинга с остри върхове и медни ризи, изстреляни със скорост 900 в минута, разрязаха металния корпус както затоплен нож бучка масло. Резервоарите цъфнаха с остър писък на разкъсан метал и фибростъкло и хеликоптерът избухна в пламъци. Огненото кълбо обхвана мъжете с черни дрехи. Те нямаха никакъв шанс.

В тази игра нямаш право на милост към врага, защото и врагът няма милост към теб. Бен продължи да стреля в пламъците, браунингът подскачаше като пневматичен чук в ръцете му, в краката му се търкаляха гилзи, въздухът миришеше на кордит. Той видя горящи човешки фигури, които се мъчеха да се изправят, размахваха ръце, падаха обратно на земята, огненият ад ги поглъщаше.

Втора експлозия разцепи хеликоптера на две. Огромна огнена гъба се издигна към небето; изви се стълб от черен дим. По двора валяха горящи отломки.

Един извън строя.

Другите два хеликоптера се оттеглиха, пилотите им ги издигнаха стръвно нагоре, за да избягат от пламъците. Двете машини прелетяха с грохот над фермата и, една зад друга, описаха широка дъга във въздуха, след което отново снижиха и се насочиха към сградите. От страничните им врати наизлизаха мъже с черни униформи и вдигнати оръжия за стрелба.