![Пророчеството [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/6/prorochestvoto-bg-download.jpg)
Пророчеството [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-225-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството [bg]». Краткое содержание книги:
В сандъка имаше талаш и стари смачкани вестници. Райли ги загреба с шепи и ги изсипа на пода. Отдолу се показа нещо, увито в зебло. Беше намазано отвсякъде с грес и миришеше силно на оръжейна смазка. Райли хвана единия край на зеблото и го разви.
— Ето я — каза той. — Аз вече едва ли имам сили да я повдигна. Но навремето добра работа свърших с нея.
Бен примигна.
— Но това е картечница „Браунинг“!
Беше виждал такава само веднъж преди — макар да се водеше „лека“ картечница, беше всъщност доста тежка, изработена изцяло от сива стомана и импрегнирано дърво, с метални мерни прибори — реликва от една отминала епоха, свалена от въоръжение още през 60-те години на двайсети век и нямаща нищо общо с модерните композитни сплави, полимери, лазерни прицели и оптика за нощно виждане. Мястото й беше в музея, само дето… изглеждаше чисто нова!
Бен се пресегна и вдигна картечницата. Огледа я отвсякъде. Беше в перфектно състояние, в цевта нямаше и прашинка ръжда, добре смазаният механизъм работеше плавно и гладко. Дори брезентовият ремък беше като нов. Пълнителят беше дълъг и извит, а отдолу в сандъка се виждаха още пет такива.
Райли се усмихна.
— Това е специална версия за стрелба по нисколетящи въздушни цели — каза той. — Сваляхме самолети с тия хубавици.
Той пристъпи още по-навътре в задръстеното с вехтории мазе, като разритваше боклука. Наведе се и с пъшкане извлече тежка ламаринена кутия за боеприпаси. Беше маслиненозелена, леко ръждясала по ръбовете, от едната страна имаше поолющен надпис с жълти букви.
Райли освободи металните закопчалки и капакът се отвори със скърцане. Патроните вътре грееха с матов месингов блясък. Бяха .308 калибър, с големи, плавно изтъняващи напред гилзи, грижливо наредени в дървени подложки; в кутията сигурно имаше поне хиляда. Бяха на повече от половин век, но капсите им лъщяха.
— Тук имаш всичко необходимо за една малка война, синко.
— Войната бездруго не ни мърда — отвърна Бен. После свали празния пълнител от картечницата и започна да го зарежда с патрони.
Старецът го наблюдаваше и кимаше одобрително.
— Ти ми приличаш на военен — подхвърли той. — Кажи ми, че съм прав.
Бен кимна.
— Бях някога.
— Къде си служил?
— В специалните части. На Британската армия.
— Май съм чувал за вас. Антитерористични операции, а? Обсадата на иранското посолство в Лондон?
— Било е десет години по-рано — отвърна Бен. — Аз съм служил в Залива. В Афганистан, в Африка… Секретни операции. Неща, за които не ти трябва да знаеш. А също и на мен.
Райли изпръхтя.
— Секретни, викаш. Гадна история.
— Именно. Вършехме мръсната работа на костюмирани плужеци, които си приписваха заслугите, за да си оплетат тяхната кошница. Никога вече!
— Днес някакви такива костюмари май са ни погнали.
— Горе-долу от същата порода са — съгласи се Бен. — Само че са погнали само мен, Райли. Ще ти бъда благодарен, ако стоиш настрана и не се намесваш.
Райли плю.
— Ще видим, синко. Аз от петдесет години воювам с тази скапана държава. А пък ти ми спаси живота. Трябва да ти върна услугата, няма как иначе.
— Това са много лоши хора!
— Ми че аз да не съм ангел? Може да съм дърт, ама ако потрябва, ще им наритам задниците.
Бен кимна с благодарност.
— Ще ми трябват и някои други неща — каза той.
52
Бен се запъти към стопанските сгради. Алекс тъкмо бе приключила с по-новия от двата пикапа и бършеше с парцал ръждивата грес от ръцете си. На бузата й имаше петно от машинно масло. Изглеждаше притеснена, но когато видя Бен да се приближава, му се усмихна.
— Успя ли? — попита той.
Тя пристъпи към шофьорската врата, отвори я със скърцане и седна зад волана.
— Моментът на истината!
Двигателят запали с рев; от ауспуха излезе облак синкав дим. С тържествуваща усмивка Алекс даде няколко пъти газ, после скочи от кабината и се затича сияеща към Бен, метна се на шията му и го целуна.
— А сега да се махаме!
Той не отговори.
— Какво има?
— Не е толкова просто, Алекс.
— Какво искаш да ми кажеш?