Пророчеството [bg]

Бен знаеше какво трябва да направи. Пътят му дотук беше осеян с трупове на федерални агенти и полицаи. Намираше се в най-голямата безизходица, в която някога бе изпадал, и само пълните самопризнания на Джоунс можеха да го измъкнат от нея.

Той бръкна в чантата си и напипа продълговатия мобилен телефон. Извади го и включи видеокамерата. Насочи обектива към Джоунс.

После заповяда ясно и отчетливо:

— Кажи пред камерата кой си.

Агентът примигна.

— Казвам се Олбън Хейнсуърт Джоунс — обяви без колебание той. — Работя към ЦРУ.

Бен кимна. Серумът явно вършеше работа. Време беше да премине по същество.

— Кажи пред камерата името на лицето, което бе отвлечено на остров Корфу от бившите федерални агенти Каплан и Хъдсън със съучастието на действащи служители на ЦРУ.

Погледът на Джоунс пробяга неспокойно напред-назад, пръстите му трепереха, свити като нокти на хищна птица, сякаш още се бореше със себе си, сякаш някакъв вътрешен глас му казваше да запази тайната, докато в същото време серумът атакуваше мозъка му.

— Зоуи Бредбъри — отвърна тихо той. — Зоуи Бредбъри бе отвлечена от федерални агенти на САЩ и докарана за разпит в неоторизирано скривалище в щата Монтана.

— Каква беше твоята роля в тази операция, агент Джоунс?

— Да изтръгна от нея цялата информация, с която разполагаше, като при нужда използвам груба сила и дори изтезания — каза Джоунс. — Същевременно да премахвам всяка възможна съпротива, ето защо убих доктор Джошуа Грийнбърг и двама служители на пътната полиция в щата Джорджия.

Облян в пот, Джоунс кривеше лице, вените на челото му бяха изпъкнали, цялото му същество се раздираше от вътрешна борба.

Бен приближи камерата.

— С какво притежаваната от Зоуи Бредбъри информация е толкова важна?

— Заради Йерусалим.

— Поясни.

Джоунс подбели очи и прокара бавно устни по остатъците от предните си зъби. Приличаше на зомби. Бен усети как по гърба го побиха тръпки.

— Късно е вече — изломоти Джоунс. — Нещата са задвижени. Неизбежното ще се случи след по-малко от двайсет и четири часа.

— Късно е за какво? Кое е задвижено?

— Момичето няма нищо общо. Става въпрос за война.

— Каква война?

Очите на Джоунс се върнаха в обичайното си положение и погледът му се спря върху Бен.

— Онази, за която пише в Библията — каза той.

Мозъкът на Бен обработваше трескаво чутото. При последните думи на Джоунс сякаш някой го зашлеви през лицето. Съзнанието му отказваше да ги приеме.

— Говори! — заповяда той.

От носа на Джоунс капеше пот. Досега Бен не бе виждал човек да се поти така. В ямката между ключиците му се бе образувала локвичка и попиваше в дрехите. Сякаш изгаряше в треска. Очите му се въртяха във всички посоки.

— Краят на света! — изграчи той. — Армагедон! Те ще го предизвикат. Ще дадат знак за началото на края. От Йерусалим.