Пророчеството [bg]

— А ти къде отиваш?

— Да гоня Джоунс. — Бен се извърна и тръгна с бързи крачки. Изхвърли празния пълнител от пистолета, който тупна глухо в пръстта, и щракна нов на негово място.

От стената на краварника се извиваха големи огнени езици и преграждаха пътя му. Той се вмъкна в полуразрушения от взрива склад, проправи си път през пламъците и излезе през предната врата точно в момента, когато Джоунс, куцукайки и залитайки с бойната си екипировка, се добра до хамбара — единствената сграда, която засега не бе обхваната от пожара. Бен пресече двора и го последва.

В хамбара беше тъмно и прохладно. Бен се огледа.

Изведнъж Джоунс изскочи от полумрака; Бен видя металните зъби на вилата, насочени към гърдите му.

Той отскочи в последния миг и вилата се заби в дървената стена на хамбара.

Джоунс се дръпна назад; в погледа му се четеше дива омраза. Пресегна се и изтегли каишката, която придържаше бойния нож към бедрото му. Извади назъбеното острие и приклекна ниско, като диво животно, което се готви за скок.

— Не трябваше да идваш — каза тихо Бен. — Направи грешка.

Джоунс нададе дивашки крясък, хвърли се напред и замахна с ножа към гърлото му. Бен се наведе, избягна удара, после улови Джоунс за ръката и я изви рязко назад. Ножът падна на пода.

Човекът на ЦРУ изпищя от болка. Успя да се изскубне от хватката на Бен и се оттегли назад, в сенките, запристъпва по посока към стълбата, която водеше нагоре към плевника, като пътьом се оглеждаше за предмети, които би могъл да използва като оръжие. Препъна се в някакъв празен варел и събори купчина колове за ограда. Грабна един от тях. Беше около метър и петдесет, от цяло стъбло на млад бор, грубо заострен с брадва. Опита се да го хвърли като копие, но колът беше твърде тежък и се удари в ръждивия кожух на голям моторен трион за разбичване на трупи, като остана да стърчи с върха под ъгъл нагоре.

Бен се приближаваше неумолимо. Джоунс нямаше накъде повече да отстъпва.

— Ти навлезе без позволение в моя свят — каза Бен. — Сега си слаб и невъоръжен, с теб е свършено. Не трябваше да се изпречваш на пътя ми.

С отчаян крясък Джоунс се закатери по паянтовата стълба към плевника. Бен го последва до издигнатата платформа на десетина метра по-нагоре, където в прашния сноп светлина от капандурата се виждаха струпани бали сено, покрити с паяжини. Той вдигна пистолета и се прицели в главата на Джоунс.

Джоунс падна на колене сред сеното, лицето му беше изкривено от страх.

— Не ме убивай! Моля те!

Бен свали пистолета и го затъкна в колана си.

— Не — каза той. — Няма да те убивам. — Той бръкна в чантата.