Игрите на Палача [bg]

— Крейн! — извика Франц, който се бе придвижил още напред. Извика още веднъж и викът му отекна. — Може би му се е случило нещо — каза той към Фицдуейн. — Някой от рафтовете може да е паднал отгоре му. Стой на мястото си, отивам да проверя.

Фицдуейн не отговори. Не споделяше оптимизма на Франц. Всяка фибра на тялото му го предупреждаваше за настъпващата опасност и той застана нащрек с единствената мисъл да оцелее. Ако нещо се случеше, щеше да се случи бързо. Чу се шум. Фицдуейн предположи, че Франц търси запалка. Просна се на земята и започна да пълзи на лакти, държейки пушката готова за стрелба. На всеки две-три крачки спираше и опипваше земята около себе си. Коридорът се разширяваше. Придвижи се към средата, за да има възможност да маневрира и в двете посоки.

Запалката на Франц светна за миг и после изгасна. Фицдуейн успя да види, че Франц я държи в опънатата си напред лява ръка. В дясната държеше пистолета си готов за стрелба. Позата му определено не беше на човек, който проверява обикновено трудово произшествие. Фицдуейн се надяваше, че Франц ще се придвижи на друго място, преди да опита отново със запалката. Още докато си го мислеше, се претърколи и зае нова позиция.

Осъзнаваше каква лесна мишена представляваха. Единственото им прикритие бе тъмнината.

Усещаше, че в тунела, освен тях има и още някой. Не чуваше нищо, но кожата му настръхна. Искаше да предупреди Франи, но не се обади, за да не се издаде и горещо се молеше и сержантът да е почувствал враждебното присъствие. Дочу едва доловим звук от докосването на метал и камък. Дойде от ляво, почти успоредно на Франц. Явно въображението му му изневеряваше. Тогава чу същия звук и леко дишане. По дяволите, трябваше да предупреди сержанта.

Чу щракването на запалката му. Франц беше все още на същото място.

— Скачай вдясно, Франц! — извика той и се претърколи надясно. За момент запалката му даде пламък и секунда преди да падне на земята, все още стисната в ръката на сержанта, освети окървавено острие. Франц изрева и Фицдуейн в първия момент блокира. После шумът от отдалечаващи се по посока на външната врата стъпки го накара да се осъзнае.

Той просна Франц по гръб на студената земя точно когато срещу тях бе открит огън. Опита се да се слее с каменния под. Последваха още две серии куршуми и той разпозна тракането на „Инграм“ със заглушител. Външната врата се затръшна. Лявата му ръка лепнеше от нещо мокро, а Франц дишаше на пресекулки.

Опипа пак земята с лявата си ръка. Усети безжизнени пръсти и топлата горна част на запалката. Остави пушката и с две ръце извади запалката от отрязаната ръка. Искаше да изчака. Тъмнината осигуряваше прикритие. Но Франц се нуждаеше от спешна помощ. Явно нападателят, който и да беше той, бе изчезнал. Беше му се сторило, че в тъмнината се спотайват двама, но не беше сигурен. Господи, все едно пак беше във Виетнам, още един идиотски тунел. На челото му изби пот и почувства вибрациите от експлозия в далечината. Опита се да се овладее и осъзна, че вибрациите бяха от тежък камион, който пъплеше нагоре по пътя. Навън беше светло и животът си течеше нормално.