Игрите на Палача [bg]

— Научи ме да карам ски. Всички ни научи. Той бе част от нашия живот. Винаги когато сме идвали в Ленк, Оскар бе тук. Карахме ски заедно, ходехме на походи в планината, а лятно време разговаряхме. Не мога да повярвам, че вече го няма.

Марта млъкна, Фицдуейн чакаше. Спомни си как Врени говореше за Оскар със същата обич. Какво ли е знаел той? Бил е толкова близък на семейството, видял е много, и вероятно се е досещал за останалото. Явно някой е знаел за подозренията му. А може би просто прибързваше. Нищо чудно в смъртта на Оскар да няма нищо подозрително.

— Как е станало?

Марта трепна, беше се отдала на спомени.

— Не знам подробностите. Зная само, че е отишъл в Зименфеле да чака клиент, никой не дошъл и Оскар тръгнал да се прибира. Блъснала го е кола и шофьорът е избягал.

— Има ли свидетели?

— Мисля, че не — каза Марта, — но по-добре е да питате в полицията.

Фицдуейн гледаше как виното му изстива. Стана, влезе вътре и се обади на Мечката. Той го изслуша мълчаливо и после каза:

— Ще се обадя в местната полиция. Кога ще се видиш с Феликс Крейн?

— Вероятно утре, още не съм го открил.

— Ще уредя да ти пратят един от местните ченгета — каза Мечката. — Може да не е в твой стил, но не ми харесва това, което става. Къде си отседнал, искам да ти се обадя по-късно.

— В Зименфеле.

От другата страна на линията последва мълчание. Мечката въздъхна.

— Не предприемай нощни разходки и винаги си осигурявай гърба.

— И не говори с непознати.

— Не е смешно.

— Прав си.