Игрите на Палача [bg]

Благодарение на Маймуната знаеше доста неща за убиеца. Сигурно щеше да научи още, ако глупакът не му бе извадил нож. Явно си е мислел, че Айво не може да се бие. Що се отнася до него, вероятно не се е лъгал, но Сър Айво — виж, това беше нещо друго. Бе парирал ножа с щита си (многострадалната китара, която изгуби и последните си струни в този инцидент) без никакво усилие и повали негодника с няколко удара на боздугана. Отначало се ужаси от това, което бе направил, но си каза, че един рицар би трябвало да е свикнал с подобни гледки.

И все пак това не трябваше да се случва — сега разполагаше с куп сведения и описание на убиеца, по които вероятно би могъл да го разпознае, но лошото бе, че не знаеше кое е истина и кое е измислица на Маймуната. В страха си той бе казал всичко, което му бе дошло наум и никак не беше лесно да се пресеят фактите от лъжите му.

Айво си записа всичко, което научи от Маймуната и бе опитал да направи вероятен портрет на мъжа по описанието, което получи. Имаше представа как е изглеждала стаята, където са били отведени Клаус и Маймуната. Знаеше какви са били сексуалните предпочитания на русокосия мъж и какво точно са правили. Знаеше също, че русата коса е всъщност перука и че е не само вид прикритие, но и нещо като спомен за някой си Рестън. Знаеше, че мъжът говори перфектно берндойч, но вероятно не е швейцарец. Знаеше и много други неща.

Имаше списък на регистрационни номера на коли, но Маймуната бе направил фаталното движение, преди да му ги обясни.

Сър Айво бръкна в китарата и извади едно твърдо сварено яйце. Беше червено — с цвета на кръвта. Това му напомни за гледката, която представляваше лицето на Маймуната след удара с веригата. Прилоша му, но той потисна това усещане и си каза, че това е съдбовен знак. Щеше да намери този мъж, но му трябваше помощ.