Кодът на Луцифер [bg]

Когато го включи, на екрана се появи местен новинарски канал. Отдолу пишеше Риад, Саудитска Арабия, и се виждаха мобилизирани отряди. Танкове се носеха по улици и през пустинята, а изтребители излитаха денем и нощем.

— Какво става? — попита Лурдс.

— Кралят на Саудитска Арабия беше убит преди няколко дни.

Лурдс смътно си спомни нещо по въпроса, но не му беше обърнал внимание.

— Най-малкият му син, принц Халид, наследи трона. Никой не мислеше, че това ще стане — каза Олимпия. — Принц Халид провежда политика на геноцид в страната си. — Тя кимна към телевизора. — Явно това гледаме в момента.

Лурдс познаваше добре младия принц. Той се беше появявал няколко пъти по новините въпреки протестите на баща си.

— Това е ръката на Луцифер — тихо заяви Йоаким.

— Това е напрежение в Близкия изток — отвърна Лурдс. — Подобни проблеми винаги са съществували там. За съжаление вероятно ще си останат завинаги. Не бих търсил нещо повече от това, което се вижда.

— Казахте ми да ви се доверя. Време е да ми отговорите със същото.

Леко смутен, Лурдс поглади брадичката си.

— Съдбата на света е заложена в онези земи — продължи Йоаким. — В тази също. Винаги е било така.

Чу се тропане на външната врата.

Монасите се скупчиха един до друг.

— Аз съм — извика Клийна от другата страна на вратата. — Сама съм и влизам. — Вратата се отвори и тя пристъпи прага.

Олимпия се намръщи. Беше се надявала, че няма да види повече Клийна Маккена.

— Кръв ли имаш по ръкава? — попита я Йоаким.

Лурдс забеляза петънцата, които бяха започнали да покафеняват.

— Няма от какво да се страхувате — изстреля Клийна в отговор.

— Какво си направила? — попита Олимпия.

— Нищо. Ако не друго, поне ни осигурих малко време. — Тя не помръдваше. Ръката й беше близо до пистолета и Лурдс знаеше, че не се доверява на никого в стаята. Зачуди се какво я е накарало да се върне. — Това дори не е мой проблем. Но се върнах, за да помогна.

— Заради доброто си сърце ли? — попита Олимпия.

Клийна й хвърли смразяващ поглед, но не отговори.

— Вие дори не знаете срещу какво сме изправени. Или срещу кого.

— Луцифер — отвърна Йоаким, без да се поколебае.

Клийна изруга.

— Запази си дяволите и демоните. По някаква причина Съединените щати проявяват интерес към Свитъка.

— Какво искаш да кажеш? — попита Йоаким.

— Мъжете от университета — рече Лурдс. — Тези, които ни преследваха в тунелите.

— Да — отвърна Клийна. — Елиът Уебстър е изпратил още един отряд агенти на ЦРУ в Истанбул. Готова съм да се обзаложа, че той стои и зад въоръжения отряд, който ни преследваше.

— Елиът Уебстър? — попита Олимпия. — Вицепрезидентът на Съединените щати?