Кодът на Луцифер [bg]

Лурдс се усмихна леко на думите й. Клийна се приближи да му помогне. Извади нож и също започна да почуква по каменната повърхност.

— Търсиш кухина, нали? — попита Клийна.

— Да — съгласи се Лурдс. — Откога стана вярваща?

— Аз ли? — Тя поклати глава. — Аз съм католичка, но не съм ходила на църква много отдавна.

— Не в господ. — Лурдс се премести няколко сантиметра и почука отново. Не кънтеше на кухо. — В мен.

— Не бих го приела много насериозно, ако бях на твое място. Ако трябва да избирам между теб и онзи навъсения, предпочитам да се доверя на теб. Иначе ще трябва да се върнем обратно в скривалището, което си намериха, и да те гледам как четеш книги. Лично на мен ми втръсна да те гледам как четеш.

— Не съм чел само — защити се Лурдс.

— Разбирам, но знаеш какво искам да кажа. — Клийна се помести леко и започна отново да почуква.

Олимпия взе един камък и също се включи.

— Сигурен ли си, че е от тази страна на прохода?

— Да. Тук трябва да бъде според свитъка, който разчетох. — Въпреки упоритостта си обаче, Лурдс усети как увереността му започва да се изпарява. Беше преминал отсечката веднъж, после още два пъти. Според това, което беше разбрал, входът към Прохода на знаменията трябваше да е тук някъде. Не знаеше как е възможно да са го пропуснали.

Усилията му удариха на камък.

— Сигурен ли си за разстоянието? — попита Клийна.

— Да.

— Други мерки ли са използвали по онова време?

— Как не се сетих за това? — обади се Олимпия саркастично.

— Внимавай — предупреди я Клийна, — ако продължаваш да се държиш толкова грубо, някой може да ти стовари къща на главата.

— Сериозно? — попита Олимпия. — Как можа да го кажеш! Вървим по стъпките на човека, който ни е оставил най-интригуващата и важна книга в Библията, а ти цитираш „Магьосникът от Оз“?

— Не ставаше дума за магьосника, а за една от злите вещици.

— Знам за какво ставаше дума. Просто мисля, че май…

— Дами! — прекъсна ги Лурдс.

Те го изгледаха, лицата им изпъкваха в мрака на светлината на фенерите.

— Не мога да чуя нищо — рече той. — Ако не чувам чукането, не мога да чуя и кънтенето на кухо.

И двете жени отново насочиха вниманието си към търсенето. Йоаким и монасите също се бяха заели да помагат.

Лурдс избърса потта от челото си с ръкава и продължи. Беше сигурен в превода. Вратата трябваше да е тук някъде.