Кодът на Луцифер [bg]

Клийна не се беше сетила за това, но така или иначе не възнамеряваше да остава задълго в нея.

— Как се казваш?

— Отвличането ми ще ти докара доживотна присъда без право на обжалване — отвърна той злобно. — Гарантирам ти го.

Тя го изгледа.

— Значи, ако те гръмна, няма кой знае колко да влоша положението си. — Вдигна пистолета и го простреля в лявото бедро. В затвореното пространство на колата пронизителният пукот на пистолета отекна като гръмотевица.

Мъжът зави от болка и изненада и се хвана за ранения крак. Кръв протече през пръстите му, но не беше от артерията.

— Не е много страшно — рече Клийна. — Но след следващия изстрел ще имаш нужда от възстановителна операция на коляното. Може да останеш сакат.

Мъжът я наруга.

— Следи от преследване? — попита тя Севки.

— Да.

Стомахът й се сви и тя подуши кръвта на мъжа.

— На десет пресечки са и се приближават — уведоми я Севки.

Клийна прецени, че разполага най-много с две минути, преди преследвачите да я настигнат. Зави рязко в първата пресечка и усети как коланът се вряза в гърдите й, когато качи колата на бордюра.

Паркира в средата на улицата, слезе, заобиколи от другата страна и издърпа жертвата си. Той се правеше на безпомощен, макар и не без основание.

— Върви! — заповяда му Клийна. — Или ще се погрижа никога вече да не можеш да ходиш.

Мъжът тръгна, като щадеше ранения си крак. Оставяше кървава диря по напуканите камъни.

В края на улицата, когато преследвачите бяха все още на две пресечки от тях, Клийна зави към един паркинг. Младо момче излезе от будката да ги посрещне.

— Мога ли да ви помогна?

Клийна посочи най-близкия седан.

— Искам ключовете за тази кола.

— Къде е билетът ви?

Тя му показа пистолета. Очите му се разшириха и той бръкна през прозореца да вземе ключовете. Клийна също бръкна вътре и отскубна телефонния кабел от стената.

— Ще дойдат да ме търсят едни мъже — предупреди го тя. — Американци. Ще бъдат груби и ти няма да искаш да говориш с тях, защото няма да се държат приятелски. Разбра ли ме?

Младежът кимна, изглеждаше паникьосан.

— Понякога английският ми не е толкова добър.

— Вероятно ще ти набият добър английски в главата, ако имат възможност. — Клийна посочи кървавата следа, оставена от жертвата й. — Може и да не ме проследят дотук, но мисля, че ще го направят.

Тя отвори вратата на седана и бутна пленника си вътре. Доусън изстена и се стовари върху седалката. Клийна заобиколи колата и се пъхна зад волана. Двигателят запали незабавно. Тя излезе на заден от паркинга и зави обратно в уличката.

Отдалечи се от джипа, който беше зарязала. В огледалото за обратно виждане видя как една кола спира зад него. Преди да излезе от улицата, пристигна и втора.