Загадката на Марголия [bg]

„Дух“ беше два пъти по-голям от „Бел-Мари“ и можеше да поеме единайсет пътници. Животоподдържащата, секция се състоеше от мостик, дванайсет каюти (една за пилота), две бани, складово помещение, оперативен център, фитнес център с размерите на голям дрешник и обща зала. Последната се оказа доста по-просторна от тази, с която ние с Алекс бяхме свикнали. Но като се изключи това, „Бел-Мари“ определено беше по-приятна за обитаване. „Дух“ беше просто превозно средство за транспортиране на хора. Нямаше удобства.

Останалата част от кораба, отсекът за совалката, главното хранилище и машинното отделение — всички в долната част — обикновено оставаха във вакуум, за да се пестят ресурси. Имаше и зона за достъп до системите под мостика.

— Контролните съоръжения са там — обясних на Шара. — Както и черните кутии на изкуствения интелект.

Проверих системите и ги настроих за скок девет часа след тръгването. После се върнах в оперативния център, където Шара седеше пред един от екраните.

— Хубаво, че идваш — каза тя. — Тъкмо щях да те търся.

— Искаш да поговорим за целта ни?

— Да.

Показа ми една звезда и друг, по-малък източник на светлина.

— Тинициум две хиляди сто и шестнайсет — посочи. — И Марголия.

— Така.

— Да върнем Тинициум девет хиляди години назад.

Координатите пробягаха през долния десен ъгъл, забавиха се и спряха. Звездата се премести през залата.

— След събитието тя е изминала малко повече от половин светлинна година. Била е тук при сблъсъка. От силата на нахлуването знаем, че нашественикът се е спуснал под малък ъгъл спрямо равнината на планетите. Освен това знаем, че досега ще е изминал приблизително същото разстояние като Тинициум. Около половин светлинна година.