![Загадката на Марголия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/2/zagadkata-na-margoliya-bg-download.jpg)
Загадката на Марголия [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Алекс Бенедикт (bg) #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 97895485820
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Загадката на Марголия [bg]». Краткое содержание книги:
„Логичният наследник на Айзък Азимов и Артър Кларк!“ Локус
— Радвам се да те видя — каза той. — Понатрупа се доста работа.
После се засмя, сякаш забележката му беше особено смешна.
— Предполагам, че сме били прави.
Хубаво беше, че използва множествено число. Всъщност аз нямах никакъв принос в това.
— Да — рекох. — Има още един свят от земен тип,
— Чудесно. Успя ли да установиш орбитата му?
— Не. Нямаше подробности.
— Никакви?
— Никакви.
Взехме асансьора към покрива. Терминалът беше тих и почти безлюден.
— Друг земен свят — повтори той. — Това значи, че е бил в биозоната.
— Не са използвали стандартните категории. Но са отбелязали състава на атмосферата. Азотът и кислородът са в нормалните съотношения за клас К. Така че явно е бил в биозоната. Би трябвало.
— Добре.
— Все още не разбирам какво значение има. Знам какво си мислиш, но не вярвам да са били толкова глупави, че да скочат на свят, който е щял да бъде изтръгнат от орбитата си. Със сигурност са били наясно, че точно това ще се случи.
Стигнахме горе и вратите се разтвориха към дъждовен следобед. Излязохме в разпределителната зона, взехме такси и потеглихме на запад.
— И все пак точно това са направили — рече след малко той.
— Но това би било самоубийство.
— Така изглежда.
Вгледа се в бурята навън, докато се издигахме над града.
Двайсет минути по-късно влязохме в офиса. Джейкъб ни очакваше с кафе и желирани понички.
— И така — казах, преди да се почерпя. — Какво следва?
— Трябва да открием липсващия свят.
Знаех си, че това ще каже.
— Шегуваш се.
— От гледна точка на бизнеса това е златно находище. Атмосферата сигурно е замръзнала, когато планетата е напуснала близостта на слънцето. Така че повърхността е опустяла, а артефактите са се запазили. В непокътнато състояние, Чейс. А историята на тази последна група колонисти, ако успеем да докажем, че наистина са съществували, ще достигне митични мащаби.
— Как предлагаш да открием липсващия свят? Съмнявам се, че е възможно.
— Това е по твоята специалност, Чейс — отвърна той. — Намери начин.
Как се търси тъмно тяло, изгубено сред звездите?
Знанията ми за сензорните технологии не бяха обширни, така че се обадих тук-там и накрая попаднах на името Авол де Плейнс. Беше ми препоръчан като най-добрия специалист по въпроса.
Накарах Джейкъб да се свърже с него. Оставихме съобщение и той ми се обади на сутринта. Можел да ми отдели минута.
Имаше най-тъмната кожа, която съм виждала. Цветът на кожата от хиляди години вече не е отличителна черта. Освен ако не живеете на Земята. Имаше твърде много смесени бракове между хората, откъснали се от родния свят. И резултатът беше приблизително маслинен цвят за всички. Някои бяха по-светли, други по-тъмни. Но без големи вариации.
Де Плейнс беше изключение. Зачудих се дали не е плод на няколко рецесивни гени, или просто наскоро беше дошъл от Земята. Или беше дребен, или седеше в най-голямото кресло на планетата.
— Какво мога да направя за вас, госпожице Колпат? — попита той.
Обясних му какво ме интересува — преди девет хиляди години една планета е била изхвърлена от слънчева система при преминаването на чуждо тяло. Не знаем в каква посока е отишла.
— Има ли технология, с която да я открием?
— Разбира се — отвърна той явно заинтригуван. — Естествено. Но вие говорите за доста обширна област. Не можете ли да кажете още нещо? Каквото и да е?
Имаше широк череп, няколко кичура бяла коса и дълбоко поставени очи, които не ме изпускаха от поглед.
— Не — рекох. — Знаем само от коя система е била изтласкана.
— Разбирам. Той надраска нещо. Не се усмихна, макар да имах усещането, че му се иска да го направи. — Колко голям флот ще я търси?
— Моля?
— Колко кораба ще участват в операцията?
— Един.
— Един — Още една полуусмивка. Надраска още нещо. — Много добре.
— Предполагам, че това създава известни проблеми.
Прокашля се и попита:
— Изтръгнатият свят има ли си име?
Зачудих се как да го кръстя. Някога имах котка с име на герой от стар роман.
— Да — отвърнах. — Балфур.
— Балфур. — Произнесе го, сякаш да го усети на вкус. — Щом са му дали име, сигурно някой ще има представа накъде е отишъл. Иначе все едно ще търсите игла в купа сено. През нощта.
— Дори с най-добрите технологии?
Той се засмя. Ако имахме само аудиоконтакт, щях да реша, че е много по-едър.
— Мислете за сензорите като за фенерче. С много тесен лъч.
— Толкова ли е зле?
— Винаги се опитвам да гледам оптимистично.