Загадката на Марголия [bg]

— Не. Допускаме, че може да е била черна дупка.

— Защо?

— Защото наблизо няма много звезди.

Тя ме изгледа скептично.

— Всъщност възможностите са много.

— Както и да е. Не ни интересува какъв е бил обектът. Целта ни е да открием липсващия свят — повторих аз.

— Разкажи ми отново за системата.

— В момента има два газови гиганта в нормални орбити. Освен това там е и Марголия, която обикаля по силно издължена елипса, както и откъсната луна.

— Планетата от клас К има ли си име?

— Балфур. — Започваше да ми звучи добре.

— Освен това и два древни космически кораба се реят някъде там, нали?

— Да. Както и станция, която се е откъснала и се носи из космоса. „Откривател“ очевидно се е опитвал да скочи в хиперпространството, когато е избухнал.

— Доколкото разбирам, „Откривател“ е тръгнал с децата три години преди събитието.

— Точно така.

— Това значи, че вероятно няма да ни е от голяма полза. Ами другият кораб? Как му беше името?

— „Бремерхевън“. Орбитата му подсказва, че не е бил близо до Марголия по времето на катаклизма.

— Това е интересно.

— Може би е обикалял около Балфур.

— Имаш ли причина да смяташ така, или е само предположение?

— Предположение е.

— Ами доковата станция?

— Трябва да е била до Марголия, когато обектът е преминал.

— И двете сега са в орбита около слънцето?

— Да.

— Дай ми детайлите. Всичко, с което разполагаш. Първо трябва да разберем кога е станало.

— Вече знаем.

— Чудесно. Тогава може би ще успеем. Изпрати ми данните, ще ги прегледам и ще ти се обадя.

— Благодаря ти, Шара.

— Удоволствието е изцяло мое. Радвам се да помогна. Ще ме откъсне от рутината. Има ли краен срок за това?

— Не — отвърнах. — Чакало е толкова дълго, ще почака още малко.

Тя се засмя.

— Прати ми ги тази вечер и ще се опитам да ти предложа нещо утре.

— Беше права за времето на събитието — каза тя на следващата вечер, докато пиехме коктейли в „Лонгтрий“.

— Станало е на първи март две хиляди седемстотин четирийсет и пета година по земния календар.

— Това се разминава само с няколко дни от нашата оценка.

— Говорим за календари, не за самото време — подчерта тя. — Трудно е да се мисли с точност заради странните неща, които се случват с времето, когато обектите са на светлинни години разстояние.

— Добре. Значи знаем кога е станало. Какво ще правим сега?

Звучеше „Огън и лед“. Навън беше студено и влажно. Но „Лонгтрий“ беше претъпкан до козирката. Сватбено празненство заемаше едното крило, а друга голяма група честваше друго събитие. Не разбрахме какво. От време на време из залата се разнасяше смях. В средата на зоната за хранене танцуваха няколко двойки.

— Знаем къде са били газовите гиганти по време на събитието — продължи Шара.

— Така е.

— Те не са били засегнати от него. Това вероятно изключва твоята черна дупка. Ако нашественикът беше голям, наистина голям, и те щяха да бъдат пометени. Но в нашия случай орбитите им изобщо не са променени.