Загадката на Марголия [bg]

Получаването на кораб се оказа сложно.

Шара беше права — изискването беше на борда да има човек от Службата за проучвания. И той трябваше да е пилотът.

— Няма свободни пилоти — каза ми Уинди. — Мога да проверя дали някой ще иска да дойде. Но това ще са свръхчасове. А и ме съмнява, че ще има желаещи.

Тя изреди кой в момента ползва почивка и защо няма да иска да се върне на работа.

— Какво ще кажеш за мен? — предложих. — Имам разрешително.

— За клас „Арктур“?

Бях пилотирала яхти и малки търговски кораби.

— Хайде сега — не се предавах. — Колко сложно може да е?

— Такива са правилата, Чейс. Нямам избор.

Обади се на двамата пилоти, които бяха свободни, но те отказаха. Пилотите на Службата за проучвания са добре платени и нямат много почивки. Ако бяхме на някой краен свят или на станция в космоса, едва ли щяхме да срещнем проблем. Но в Андикуар… нямаше начин.

Така че Алекс ме записа на ускорена програма и получих квалификация за следващото ниво на свръхсветлинните кораби. Сега имам разрешително за „Лонгстар“ — едно ниво над „Арктур“. Нямах желание да го получавам, но това е друга история.

Три седмици след разговора с Уинди получих разрешителното си и тя ме назначи на временно място, за да ме впише като служител.

Шара междувременно се чудеше за какво е цялото суетене.

— Никога няма да разбера защо някой плаща огромни суми за антики. Разбирам археологическата им стойност, но в този случай дори това изглежда проблематично. Можем да се надяваме да разберем единствено как някои държеливци са прекарали последните си дни. Ако трябва да съм честна, ще ги почетем по-добре, ако ги оставим на мира.

Бях упълномощена да й предложа една трета от цялата печалба, която реализираме, ако откритието бъде направено и след като Службата за проучвания получи своя дял. Това привлече вниманието й.

— За колко точно говорим? — попита тя.

Дадох й скромна оценка, основана на печалбите ни от няколкото трофея от „Откривател“. Беше впечатлена.

— Стига ни да преживяваме — добавих.

— Предполагам. Е, добре, Чейс, не мога да откажа. Но все още не разбирам защо марголианците ще се прехвърлят на свят, който ще замръзне. Но пък какво можем да изгубим?

Уинди се появи след няколко минути и Шара й каза, че идва с нас. Уинди направо пребледня и заяви:

— Имах по-добро мнение за теб.

И така, в един прохладен ден на късното лято в година 1430 от основаването на Асоциираните щати на Римуей Алекс, Шара и аз хванахме совалката към Скайдек и после се качихме на един VHY-111 — „Дух“. След час отново пътувахме към Марголия.