Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Може ли Биткойн да се мащабира?
Когато пиша това, един от най-нашумелите дебати около Биткойн е свързан с въпроса за мащабирането или увеличаването на капацитета за транзакциите. Блоковете от 1 мегабайт на блокчейн означават, че дневният капацитет за транзакции в момента е малко под 500 000. Биткойн вече доближава това ниво и в резултат таксите за транзакция поскъпнаха значително през последните няколко месеца. Въвеждането на технология, наречена „Сегуит“, може да доведе до учетворяване на този дневен капацитет, но така или иначе е ясно, че броят на дневните транзакции, които могат да се обработват в блокчейна на Биткойн, има твърда дневна граница поради децентрализираната и разпределена архитектура на мрежата. Всяка транзакция в Биткойн се записва от всички мрежови нодове и от всички тях се изисква да пазят копие на целия регистър на транзакциите. Това означава, че цената на записването на транзакциите ще бъде далеч по-висока, отколкото за централизирано решение, изискващо само един запис и няколко резервни копия. Най-ефективните системи за разплащания са централизирани и с добри основания – по-евтино е да се поддържа централен архив, отколкото да имате няколко разпределени архива и да трябва да се грижите всички да се актуализират в синхрон. Този процес засега може да бъде постигнат само при прилагането на доказателствата за работа на Биткойн.
Централизираните решения за разплащания, като „Виза“ или „Мастъркард“, използват един централизиран регистър, в който се вписват всички транзакции, както и напълно отделено резервно копие. „Виза“ може да обработва около 3 200 транзакции в секунда или 100,8 милиарда транзакции за година.[182] При блоковете от 1 MB на Биткойн днес, мрежата може да обработва максимум 4 транзакции в секунда, 350 000 транзакции на ден или около 120 милиона транзакции за година. Ако Биткойн трябва да обработва 100 милиарда транзакции, като „Виза“, всеки блок ще трябва да е от около 800 мегабайта. На всеки десет минути всеки нод на Биткойн ще трябва да добавя към блокчейна си по 800 мегабайта данни за година, което е около 42 терабайта или 42 000 гигабайта. Подобно число е изцяло извън възможностите на предлаганите в търговската мрежа компютри сега или в предвидимо бъдеще. Средният клас потребителски компютър, или средният външен хард диск, има капацитет от порядъка на 1 терабайт, което ще побере транзакции за около седмица при обемите на „Виза“. За да добием представа, си струва да разгледаме каква компютърна инфраструктура използва „Виза“ за обработката на тези транзакции.
Доклад от 2013 г. показва, че „Виза“ притежава изчислителен център, описван като „дигитален „Форт Нокс“, който се състои от 376 сървъра, 277 суича, 85 рутера и 42 защитни стени.[183] Разбира се, централизираната система на „Виза“ е с едно слабо място и поради това използва множество резерви, оборудване и капацитет, за да се защити от непредвидени обстоятелства. При Биткойн поради наличието на много нодове никой от тях не е критичен за системата и поради това тя се нуждае от по-малко сигурност и капацитет. Така или иначе нод, който би могъл да добавя 42 терабайта данни всяка година, би имал нужда от много скъп компютър, а бързината на интернет връзката, нужна за ежедневната обработка на всички тези транзакции, би изисквала огромен разход, който ще е непреодолимо висок, за да го покрива една разпределена мрежа.
В света съществуват само шепа подобни центрове – използваните от „Виза“, „Мастъркард“ и някои други оператори на плащания. Опита ли Биткойн да обработва подобен капацитет, няма да успее да се конкурира с тези централизирани решения, ако има хиляди разпределени центрове в подобен мащаб. Ще трябва да се централизира система и да се използват съвсем малко подобни изчислителни центрове. За да остане разпределена система, всеки нод от Биткойн трябва да има разумна цена, при която хиляди индивиди да могат да работят с предлагани в търговската мрежа персонални компютри, а предаването на данни между нодовете трябва да може да се поеме от капацитета на редовните потребителски интернет връзки.