Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Това ще ги задържи, докато дойде Клайд. Другият край на коридора е блокиран от развалини.
Калиста облегна мускета на стената и изтри потното си чело.
— Кой е този? И как си разбрал, че ще дойде?
— Феликс Нортър. Този, който отвлече и измъчва Клайд, или, иначе казано, съдружникът на Алекс Куотърмейн.
Калиста погледна към вратата. Всичко си идваше на мястото.
— Той е стрелял по теб.
— Той или някой от хората му. Но не след дълго всички ще се озоват в Нюгейт. — Дрейк топна една кърпа в кана с вода и изтри праха от лицето си. — Клайд ще дойде точно в седем, заедно с властите.
— Но как си разбрал, че ще дойдат точно сега? И какво си направил, за да ги хванеш така в коридора?
— Когато опитът им за убийство се провали, трябваше да дойдат тук. Нортър ме мрази почти толкова, колкото и Куотърмейн, но досега не съм знаел колко много е това. Властите ще се радват да го заловят. А капанът е стар пиратски трик. Малък заряд избухна, когато вратата на коридора се затвори отвътре. — Дрейк остави кърпата и я целуна по бузата. — Не смятах, че съществува опасност за теб, иначе щях да те изведа оттук.
Калиста махна с ръка.
— Накарай ги да влязат. Ако бях знаела, че те стоят зад нападението върху теб и Клайд, щях да се прицеля под кръста.
Дрейк се изсмя високо и я прегърна.
— О, красавице моя, какви прекрасни синове ще имаме.
Калиста докосна корема си и се изчерви, сякаш не знаеше, че изминалата нощ може да е посяла плодове в утробата й.
Дрейк сложи ръка върху нейните и очите му потъмняха.
— Изгарям от нетърпение да те видя наедряла с детето ми. — Той я целуна, после решително я махна от себе си, потупвайки я отзад. — Но няма да ме съблазниш отново, прелъстителко, докато не ти стана истински, подходящ мъж.
Калиста вирна брадичка, но косият й поглед беше закачлив.
— Може да сме женени петдесет години, но ти никога няма да си подходящ.
Дрейк отвори уста, за да отговори, но я затвори, когато часовникът удари шест.
— Хайде, трябва да те заведа у вас. Не искам да си тук, когато дойдат властите.
Дрейк й наметна пелерината и я заведе до външната врата на склада.
Излезе с нея на улицата, махна на един файтон и плати щедро на файтонджията.
— Грижете се добре за нея — каза му той и целуна Калиста, преди да я настани вътре.
В този тайнствен час на утрото, когато нощта още не си бе отишла, а денят не бе настъпил, те се загледаха един друг в сивия мрак. Една улична лампа осветяваше сцената, придавайки й още по-загадъчен вид.
Калиста не можеше да се отърси от чувството, че ще се събуди сама в леглото си и всичко ще се окаже само сън. Стисна ръката му.
— Не искам да те оставям. Изведнъж почувствах хлад.
Той поднесе ръката й към устните си.
— Веднага ще пусна обявите. Ще се оженим, преди да е изтекла седми…
— Херик! — прозвуча като пистолетен изстрел един глас от тъмнината. — Свали мръсните си ръце от сестра ми. — Саймън пристъпи напред, а до него, като сянка на злото, стоеше Куотърмейн.
Дрейк се обърна към кочияша.
— Е, хайде, тръгвай, добри човече.
Калиста скочи от файтона, преди да е тръгнал.
— Няма да стане. — Тя хвана ръката на Дрейк и застана до него, вдигнала гордо брадичка пред брат си и бившия си ухажор. Знаеше, че изглежда като жена, току-що излязла от любовното ложе, но не им дължеше никакви обяснения. — Ами ако ръцете му са върху мен, защото аз съм избрала така, братко?
Саймън отстъпи крачка назад.
— Листа, това не може да е вярно. Той ни отне всичко, което имаме.
— Имал е добър учител — отвърна Калиста, — както и самият Хенри призна. Саймън, време е да забравим миналото. Дрейк и Хенри ще го направят. Защо не и ти?
— Защото никога не мога да вървя с изправена глава в този град, ако този… негодник те опозори дотам, че се ожени за теб. Ако се омъжиш за него, ще опозориш името на Стантън и Ралей. Половината от мъжете в игралния дом снощи ще откажат да го приемат в домовете си. Кажи ми, че си му отказала, Листа.
Вместо отговор, Калиста извади Жълтата роза от деколтето си. Дори от това разстояние, Саймън я разпозна и стисна устни отвратен.
— Прав си, Алекс, той я е омагьосал.
Калиста се загледа в самодоволното изражение на Куотърмейн. Как само го мразеше! Ако можеше, щеше да го извика на дуел. Задоволи се само да го обиди:
— Тези думи ми звучат познато. Колко пъти си го карал да ги повтаря, Макиавели.
Той сви рамене.
— Саймън може да е доста умен, когато си направи труда да използва мозъка си.
Студеният поглед на Дрейк не бе се отмествал от лицето на Куотърмейн.
— Жалко, че не го е използвал по-рано. Защото тогава, може би, щеше да разбере какъв си всъщност.