Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Бързо се качиха по някакви стълби и излязоха на дълъг подвижен мост, водещ към централната кула в езерото. Втори подобен мост се простираше от кулата към храма крепост. Двата моста се събираха по средата.
— Насам! — извика Оно и хукна.
Те го последваха.
На средата на моста неочакван вик накара Магьосника да спре като закован.
— Епер! Професор Макс Епер!
Магьосника се обърна… и видя Вълка: стоеше близо до Камъка на спора и гледаше право към него.
— Намерихме те, Макс. Знаех, че ще успеем. Не можеш да спечелиш. Синът ми не можа, та ти ли…
И вдигна нещо, та Макс да го види по-добре.
Беше очукана стара пожарникарска каска, на която пишеше: FDNY Precinct! 1712.
Каската на Джак. Лили ахна.
— Гледах го как умира, Епер! — извика Вълка. — Собственият ми син. Е, повече герои нямате. Защо да бягате?
Магьосника скръцна със зъби и прошепна:
— Е, не са се свършили съвсем.
После хвана Лили за ръката и затичаха към кулата.
От своята страна на езерото Зоуи и Алби също тичаха към централната кула в заграждението за жреци.
Докато тичаха по някаква тясна пътека по брега на езерото към малкото укрепление, сгушено в стената на дефилето, нахлу нова група от хората на Вълка, този път от север, над водопада.
Спуснаха се по въжета — поне двайсетина конгоански и американски войници, покривани от един от хеликоптерите „Блек Хок“.
Докато Алби гледаше нагоре към тази нова вълна нападатели, на покрива на малкото укрепление изведнъж изскочи воин монах на неета и изненадващо за всички стреля срещу хеликоптера с анголски РПГ.
Снарядът улучи увисналия над езерото хеликоптер и той се пръсна, полетя надолу и падна в езерото близо до кулата.
— Господи, тези неета са запазили всичките оръжия, които са намерили — прошепна Зоуи.
Воинът монах се скри, вероятно за да презареди.
Изчезването му даде на Зоуи и Алби възможност да притичат до укреплението, да се шмугнат в него и да се качат по вътрешните каменни стълби.
Щом излязоха на по-горния етаж, видяха каменен мост — половинка от мост всъщност — да се простира към централната кула. Вдигнат на няколко масивни каменни колони, този полумост бе създаден да се свърже с насрещната източна половинка, която се спускаше откъм храма крепост… както бе точно в момента.
Погледнаха натам и видяха Магьосника да им маха.
— Насам! Побързайте! — изкрещя той, но в същия миг — без никакво предупреждение — половината мост пред него започна да се вдига.
— Бягайте! — извика Магьосника.
— Бягай! — викна Зоуи на Алби.
Хвърлиха се напред сред стрелба, експлозии и разсякла небето ракета — димната следа увисна във въздуха, преди ракетата да се забие в скалното укрепление зад тях и да го взриви. Отломки полетяха във всички посоки.
Но монахът, изстрелял РПГ-то от покрива, се бе изтъкнал навреме и сега тичаше след Зоуи и Алби, за да се добере до кулата.
Подвижният мост се вдигаше… една стъпка над мястото на съединението… две стъпки… три…
Зоуи и Алби вече бяха по средата.
Монахът тичаше с всички сили.
Ръбът на отсрещния мост вече се бе издигнал на четири стъпки над техния. Зоуи сграбчи Алби и го хвърли високо във въздуха.
Алби полетя нагоре и се блъсна с гърди в ръба. Ударът изкара въздуха от дробовете му, но той все пак успя да се хване и се преви на две през ръба.
Щом се увери, че Алби е в безопасност, Зоуи също скочи с протегнати ръце, улови ръба с крайчетата на пръстите си и въздъхна с облекчение.
Но облекчението й продължи до мига, в който монахът зад тях също реши да скочи — но понеже идваше със закъснение, улови Зоуи през кръста.
Тя обаче се удържа, макар и с последни сили. Мостът продължаваше да се издига.
Стигна наклон 20 градуса, после 30, след това 45…
Все така прегънат през ръба и стиснал в едната си ръка втория Стълб, Алби виждаше как Зоуи се мъчи да изрита воина монах. Зачуди се как да й помогне…
… и в този миг със силно раздрусване и без никакво предупреждение мостът спря издигането си и Алби се изтърва и се запързаля към кулата!
Плъзгаше се надолу, мъчеше се да не изпусне Стълба, но в основата на моста се удари силно в каменната опора, Стълбът изхвърча от ръцете му и се изтърколи през кулата и по другия подвижен мост — онзи, който отиваше назад към селото.
Алби с отчаяние проследи как стъклоподобният Стълб спира точно в точката, в която мостът се съединяваше с насрещния, спуснатия от храма крепост.
— Алби! — извика някой.
Момчето се обърна и видя Магьосника под каменно стълбище, което водеше надолу в пода отдясно. Лили беше до него.
12
Противопожарна служба на Ню Йорк, 17-и участък — Б.пр.