Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Уолфгар с всичка сила стовари чука си върху гърдите на чудовището, но то, насочило цялото си внимание към елфа, дори не направи опит да се защити. Щитозъб го запрати назад, но то сякаш изобщо не забеляза и пак се насочи към плячката си. Бруенор и Уолфгар се спогледаха изумено и отново се нахвърлиха върху звяра, размахвайки чука и брадвата.
Зашеметен от ритника на Бок, Риджис лежеше до стената. Кати-Бри обаче успя да се изправи на едно коляно, здраво стиснала меча си. Гледката на двамата противници, които се биеха край стената с несравнимо изящество и умение, прикова погледа й.
Сидни, която тъкмо се канеше да прекрачи прага, също спря за миг. Никога досега не бе виждала нещо подобно — двама ненадминати майстори на меча, разменящи си удари в съвършена хармония.
Всеки предугаждаше движенията на другия с абсолютна точност, удар и париране се сливаха в едно, сякаш всеки инстинктивно знаеше какво ще направи противникът му, още преди той да си го бе помислил. Беше двубой, в който като че ли никога нямаше да има победител. Единият изглеждаше като отражение на другия и единствено от звъна на стоманата, когато сабята и ятаганът се срещаха, страничните наблюдатели разбираха, че пред очите им се води истинска битка. Двамата ту излизаха в осветената част на стаята, ту отново се скриваха в сенките, търсейки и най-малкото преимущество в тази битка, в която силите бяха напълно изравнени. Накрая; без да спират и за миг хипнотизиращия танц на оръжията, те потънаха в мрака на една от нишите.
В мига, в който Дризт и Ентрери се скриха от погледа й, Сидни си спомни каква бе нейната роля в тази битка. Без да се бави повече, тя извади тънка пръчка от кесийката, която висеше на кръста й и се прицели към джуджето и варварина. Колкото и да й се искаше да види как би свършила битката между елфа и палача, дългът й повеляваше да освободи Бок от нападателите му и да го остави да залови елфа.
Уолфгар стовари Щитозъб върху чудовището и го повали на земята. Миг преди огромното туловище да се стовари отгоре му, Бруенор успя да се промуши под краката на звяра.
Победата им не трая дълго. От магическата пръчка на Сидни изскочи мощен лъч и полетя към тях. Силата му отхвърли Уолфгар далече назад. Той се претърколи и се изправи на крака чак в другия край на помещението. Кожената му жилетка бе обгорена и пушеше, цялото му тяло бе изтръпнало от страховития удар.
Бруенор бе запратен на каменния под. В продължение на един дълъг миг остана да лежи там напълно неподвижен. Не беше тежко ранен (джуджетата са корави като скалите, които дълбаят, а са и особено неподатливи на всякакви магии), ала докато лежеше на пода, долови далечен тътен, който прикова цялото му внимание. Познаваше този звук, беше го чувал като дете, но не можеше да се сети откъде точно идва.
Едно обаче помнеше — този звук вещаеше гибел.
Звукът все повече се засилваше, стаята затрепери, далечният тътен се чуваше съвсем ясно, въпреки че Бруенор вече бе вдигнал глава от пода. И тогава джуджето разбра. То обърна безпомощен поглед към Дризт и изкрещя:
— Пази се, елфе!
Твърде късно — миг по-късно скритият механизъм се задейства и в пода на нишата зейна дупка.
Там, където допреди малко стояха Дризт и Ентрери, сега се виеха кълба прах. За Бруенор времето сякаш застина в този едничък ужасяващ миг. От тавана се откъсна огромен скален къс и сложи край и на последната искрица надежда, която още се таеше в гърдите му.
Тайният механизъм вече бе изпълнил предназначението си, ала мощните трусове, които разлюляваха цялата стая, не спряха. Стените се пропукаха, парчета камък се откъснаха от тавана и полетяха надолу. Застанала на единия праг, Сидни извика към Бок, докато в другия край на помещението Уолфгар вдигна тежкото резе и повика приятелите си.
Кати-Бри се втурна към падналия полуръст и като го хвана за глезените, го повлече към вратата, викайки към Бруенор да й помогне.
Ала джуджето, вперило обезумял поглед в рухналата ниша, отново и отново изживяваше онзи единствен гибелен миг.
Огромна пукнатина плъзна по протежение на целия под, заплашвайки да отреже пътя им за бягство. Кати-Бри стисна зъби и с последни сили успя да се добере до сигурността на тунела, който започваше отвъд вратата. Уолфгар изкрещя към джуджето и дори се накани да се върне за него.
В този миг Бруенор се изправи на крака и тръгна към тях — бавно, свел глава надолу, сякаш се надяваше подът да се отвори под краката му и да го запрати в най-черната яма на подземията.
И да сложи да сложи край на непоносимата болка.
20
Краят на една мечта