Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Бяха оставили много зали и проходи зад гърба си, когато Бруенор най-сетне се осмели да забави темпото. Тревожни въпроси отново завладяха мислите му, мечтата за повторно завладяване на Митрал Хол започна да се разкрива в съвсем различна светлина, зачуди се дали не бе сбъркал, като поведе най-скъпите си приятели на това пътешествие. С ужас се взираше в надвисналите сенки, струваше му се, че зад всеки ъгъл ги дебнат чудовища.
Чувствата, с които бе тръгнал на това приключение, също бяха претърпели промяна. Тя бе започнала още от мига, в който усетиха далечния тътен в подземията, но битката с чудовищата като че ли я бе довела до нейния закономерен край. Бруенор трябваше да приеме мисълта, че вече не се чувства така, сякаш се е завърнал у дома си, въпреки самоуверената маска, която носеше пред приятелите си. Спомените му от това място — прекрасни спомени за ранните дни, когато народът му процъфтяваше в Сребърните зали — сега изглеждаха бледи и далечни, сравнени със зловещия ужас, който витаеше из древното царство на джуджетата. Толкова много бе осквернено и не на последно място — сенките на вечно горящите факли. Някога сенките бяха символизирали неговия бог, Думатоин, Пазителя на тайните, ала сега се бяха превърнали в свърталище за обитателите на мрака.
Останалите също усещаха разочарованието, което бе обзело приятеля им. Тревогата на Уолфгар и Дризт, които бяха очаквали нещо подобно и преди да навлязат в подземията, сега се засили още повече. Ако завръщането в Митрал Хол, също както и изковаването на Щитозъб, представляваше връх в живота на джуджето и те се бяха притеснявали какво ще стане, когато мечтата му стане реалност, то колко по-страшен щеше да бъде ударът, ако цялото им пътешествие се провалеше!
Бруенор ги подтикваше да бързат напред към Клисурата на Гарумн и изхода. През всички тези седмици, които бе прекарал на път, както и в първите мигове, след като най-сетне откри входа към Митрал Хол, той имаше твърдото намерение да остане, докато не си възвърне онова, което му принадлежеше по право, ала сега всяка частица на тялото и съзнанието му крещяха да бяга и никога вече да не се завръща.
Все пак чувстваше, че трябва да прекоси поне горното ниво — от уважение към покойните си предци и към приятелите си, които бяха изложили живота си на опасност, за да го придружат дотук. Освен това се надяваше, че по този начин ще успее да надмогне отвращението, което сега изпитваше към някогашния си дом или поне да открие лъч светлинка в мрачния покров, който бе обвил Сребърните зали. Топлият допир на брадвата и щита на неговия героичен съименник му вдъхнаха нови сили и като вирна войнствено брада, той продължи напред.
Тунелът започна да се спуска надолу, страничните зали и разклонения като че ли намаляха. Горещ въздух струеше от многобройните пукнатини по пода — мъчително напомняне за злото, което се бе спотаило в дълбините на мините. Поне стените тук бяха по-гладки и сенките не бяха толкова гъсти и заплашителни. Внезапно, след един по-остър завой, приятелите се озоваха пред грамадна каменна врата, издялана само от един скален къс, който обаче запречваше целия коридор.
— Зала? — попита Уолфгар и хвана тежкото резе.
Бруенор поклати глава — и той самият не знаеше какво има зад вратата. Уолфгар я отвори и пред тях се разкри още един празен коридор, който също завършваше с каменна врата. Бруенор внезапно си спомни това място.
— Десет врати — обясни той. — Десет врати в тунела, който води надолу, всяка с резе от едната страна.
Той се протегна и дръпна тежкия метален лост, който бе така закачен, че съвсем лесно да влезе в улеите на вратата и да я заключи.
— И зад тях — още десет в тунела, който се изкачва нагоре, всяка с резе от другата страна.
— Така че ако бягаш от враговете си, да можеш да залостиш вратите след себе си — досети се Кати-Бри. — И да се срещнеш по средата с родствениците си от другата част на мините.
— А между двете най-вътрешни врати трябва да има тунел, отвеждащ към долните нива — обади се и Дризт, разгадавайки простата, но хитра логика на отбранителното съоръжение.
— На пода наистина има отвор, който води надолу — рече Бруенор.