Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Имало ли е случай, когато тя е говорила за убийството на сестра си?
— Случай ли? Имаше много случаи. Тя приказваше много за туй бе, човек.
— А някога разказвала ли ви е в подробности „истинската история“, както я е наричала?
— Да.
— Бихте ли съобщили на съда какво ви е разказвала?
Роуман се поколеба и се почеса по брадичката, преди да отговори. Бош знаеше, че в този момент неговата работа или ще даде резултат, или ще отиде на вятъра.
— Каза ми, че играели на криеница на двора и някакъв тип дошъл и отвлякъл сестра й, и тя видяла цялата тая работа.
Бош обиколи с поглед залата. Първо съдебните заседатели. Дори те, изглежда, бяха очаквали Роуман да разкрие нещо друго. После погледна към масата на обвинението — видя, че Макфърсън е хванала Холър отзад над лакътя и го стиска. Накрая се обърна към Ройс. Сега беше негов ред да се колебае. Стоеше на катедрата, вторачен в записките си, опрял юмрук на хълбока си като ядосан учител, който не може да накара ученика да даде верен отговор.
— Това ли е историята, която сте чули Сара Глисън да разказва по време на групова терапия в рехабилитационния център? — попита той накрая.
— Да.
— Но не е ли вярно, че тя ви е разказвала друга версия за събитията — „истинската история“, както я е наричала, — когато сте били в по-интимна обстановка?
— Хм, не. Общо взето, постоянно повтаряше все същата история.
Бош видя, че Макфърсън отново стиска Холър за ръката. Цялото дело се решаваше в този момент.
Ройс приличаше на гмуркач, когото лодката е зарязала във водата. Плуваше, обаче се намираше в открито море и беше само въпрос на време да потъне. Опитваше се да направи каквото може.
— Господин Роуман, на втори март тази година не се ли свързахте с моята кантора, за да предложите услугите си като свидетел на защитата?
— Не знам за датата, ама се обадих, да.
— И разговаряхте с моята следователка Керън Ръвел?
— Приказвах с няк’ва жена, ама не й помня името.
— Не сте ли й разказали история, съвсем различна от тази, която току-що ни изложихте?
— Ама тогаз не бях под клетва или нещо подобно.
— Точно така, господин Роуман, но сте разказали на Керън друга история, вярно ли е?
— Ами може. Не помня.
— Когато сте се обадили в кантората, не сте ли съобщили на Ръвел, че госпожа Глисън ви е разказала как вторият й баща убил сестра й?
Холър се изправи и възрази с аргумента, че Ройс не само насочва свидетеля, но и няма никакво основание за въпроса. Освен това се опитва да получи показания пред съдебните заседатели, каквито свидетелят не желае да даде. Съдията прие възражението.
— Ваша светлост — каза британецът. — Защитата моли за кратко прекъсване, за да се консултира със свидетеля си.
Преди Холър да успее да възрази, Брайтман отхвърли искането:
— По показанията на самия свидетел, вие сте имали време от втори март да го подготвите за този момент. След трийсет и пет минути ще излезем в обедна почивка. Тогава ще можете да се консултирате с него. Задайте следващия си въпрос.
— Благодаря, ваша светлост.
Ройс сведе поглед към бележника си. От мястото си Бош виждаше, че адвокатът се е втренчил в празна страница.
— Господин Ройс? — подкани го съдията.
— Да, ваша светлост, само проверявам една дата. Господин Роуман, защо се обадихте в кантората ми на втори март?
— Ами гледах нещо по телевизията. Всъщност гледах ви вас. Видях ви да приказвате за делото. И аз знаех нещичко за това, понеже познавам Сара. Затуй се обадих да видя дали няма да ви потрябвам.
— И после дойдохте в кантората ми, нали така?
— Да, така беше. Вие пратихте оназ жена да ме земе.
— И когато дойдохте в кантората ми, вие ми разказахте история, различна от тази, която сега разказвате на съдебните заседатели, не съм ли прав?
— Както казах, не помня точно к’во съм ви разправил тогаз. Аз съм наркоман. Разправям много неща, дето после не си ги спомням и не съм ги мислил наистина. Помня само, че жената, дето дойде, обеща да ме настани в по-готин хотел, пък точно тогаз нямах пари за наем. Затуй ви разправих к’вото ми каза тя.
Бош сви юмрук и удари с него по бедрото си. Това беше пълен крах за защитата. Той се озърна към Джесъп, за да види дали е осъзнал, че в този момент всичко се е обърнало срещу него. И обвиняемият явно го беше усетил, защото отговори на погледа му — очите му бяха потъмнели от гняв и лошо предчувствие. Бош се наведе напред, бавно вдигна показалец и го прокара по гърлото си.
Джесъп се извърна.