Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Междувременно Витари беше извадила дълга верига от чувала и докато Северард я държеше изправена, започна да омотава безжизненото тяло на момичето. Обиколи я с веригата няколко пъти, стегна я, после направи още няколко намотки. Два огромни катинара сложиха край на работата й.
Успя да ги затвори точно навреме. Изведнъж Шикел се съживи и започна да се гърчи на пода. Озъби се на Глокта и заопъва веригата. Носът й се беше наместил, от разцепената скула нямаше и следа. Сякаш никога не е била наранявана. Явно Юлвей е казвал истината. Веригата изтропа, когато момичето се изметна към Глокта в опит да го ухапе и той отново трябваше да отстъпи назад.
— Не се отказва лесно — промърмори Витари и я натисна към стената с ботуша си. — Трябва да й го признаем.
— Глупаци! — изсъска Шикел. — Не можете да се противопоставите на това, което предстои! Божията десница се спуска над града и нищо не може да я спре! Смъртта на всички ви е предопределена!
Някъде отвън прелетя огромно огнено кълбо и освети в оранжево маскираните лица на практиците. Миг по-късно тътенът на експлозията отекна в стаята. Шикел започна да се смее — зловещ, дрезгав кикот.
— Стоте думи идват! Няма вериги, които да ги удържат, нито порти, които да ги спрат! Те идват!
— Може и да е така — вдигна рамене Глокта. — Но ще пристигнат твърде късно, за да те спасят.
— Аз вече съм мъртва! Тялото ми е само прах! То принадлежи на Пророка! Опитвай колкото си искаш, нищо няма да научиш от мен!
Глокта се усмихна. Почти долавяше топлината на пожарите отвън върху лицето си.
— Това звучи като предизвикателство.
Един от тях
Арди му се усмихна и Джизал отвърна на усмивката й. Осъзнаваше, че се е нахилил като пълен глупак, но не можеше да се сдържи. Толкова се радваше най-после да е обратно в света, който познава и където нещата имаха смисъл. Вече нямаше да се разделят. Единственото, което искаше сега, бе да й каже колко я обича. Колко много му беше липсвала. Отвори уста, но тя сложи пръст на устните му.
— Шш.
Целуна го. Първо нежно, после малко по-силно.
— Ъ — каза Джизал.
Зъбите й захапаха устната му. Отначало игриво.
— Аа.
Зъбите усилиха натиска.
— Ау!
Тя засмука лицето му. Зъбите й разкъсаха плътта му, застъргаха по костта отдолу. Джизал опита да извика, но от гърлото му не излезе и звук. Наоколо беше тъмно и главата му се маеше. Нещо здраво опъваше устата му, дърпаше с ужасна сила.
— Готово — каза някой.
Непоносимият натиск отслабна.
— Колко е зле?
— Не колкото изглежда.
— Изглежда достатъчно лошо.
— Млъквай и дръж факлата по-високо.
— Какво е това?
— Кое?
— Онова, дето стърчи там.
— Челюстта му, глупако, ти какво си мислеше, че е?
— Мисля, че ще повърна. Медицината не е сред невероятните ми…
— Затваряй си шибания плювалник и дръж високо факлата! Сега трябва да я избутаме обратно!
Джизал усети силен натиск върху лицето си. Последва изпукване, непоносимата болка прониза челюстта му и слезе чак във врата. Никога преди не беше изпитвал подобна болка. Отнесе се.
— Аз ще го държа, ти махни това.
— Кое това?
— Не му вади зъбите, глупако!
— Не съм, той сам си падна!
— Проклет бял глупак!
— Какво става? — попита Джизал, но от гърлото му излезе само хриптене.
Главата му пулсираше, тръпнеше, щеше да се пръсне от болка.
— Той се събужда!
— Ми ший тогава. Аз ще го държа.
Джизал усети как нещо обгръща раменете му, стяга го през гърдите и го притиска силно надолу. Болеше го едната ръка. Ужасно болеше. Опита да рита с крака, но единият от краката му отказа да помръдне и също избухна в болка.
— Държиш ли го?
— Да, държа го! Почвай да шиеш!
Нещо се заби в лицето му. Мислеше си, че болката няма накъде повече да се усилва. Колко жестоко се лъжеше.
— Разкарайте се от мен! — изкрещя Джизал, но чу само „ххъъ“.
Опита да се бори, да се измъкне от хватката, но от това само го заболя още повече. Болката в лицето също се усили. Болеше го горната устна, долната, брадичката, бузата. Крещеше колкото сила имаше, но не чуваше нищо. Само тихо хриптене. И накрая, тъкмо когато си мислеше, че главата му вече със сигурност ще се пръсне, болката внезапно отслабна.
— Готово.
Хватката около гърдите му се отпусна и той остана да лежи по гръб, отмалял и безпомощен. Някой завъртя главата му на една страна.
— Хубави шевове. Много добра работа. Ще ми се да беше наблизо, когато се сдобих с тези. Можеше да спасиш нещо от външния ми вид.