Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— А сега и ти ще отидеш при него.
Шикел не успя да направи цяла крачка. Веригата се пъхна под брадичката й и я дръпна силно нагоре. Краката й се отлепиха от пода и тя започна да съска, да плюе, да рита и да се мята във въздуха.
Северард изскочи изпод масата и се опита да хване ритащите крака на момичето. Изстена, когато едно от босите й стъпала го улучи в лицето и го запрати по гръб на килима.
— Мамка му — изпъшка Витари сред гредите на тавана.
Шикел беше успяла да промуши ръка под веригата и сега я теглеше надолу.
— Мамка му!
Двете паднаха едновременно на пода, за момент останаха вкопчени една в друга, но в следващия Витари излетя във въздуха. Прелетя през стаята с размахани крайници като черна сянка. Стовари се с пъшкане върху масата в далечния край на стаята, след което се пльосна безжизнена на земята. Северард все още се въргаляше и стенеше зашеметен на пода, с ръце върху черната маска на лицето. Сега сме само аз и моят ядач. Колко неприятно.
Глокта отстъпи с гръб към стената. Шикел скочи към него, но успя да направи само крачка, преди Фрост да я връхлети с пълна сила и да я прикове към пода с могъщото си тяло. За момент двамата останаха неподвижни на килима, но после Шикел бавно се извъртя и застана на колене. Независимо от цялата тежест на огромния практик, която я дърпаше надолу, тя бавно се изправи и дори успя да повлече крак към Глокта.
Ръцете на албиноса бяха здраво стегнати около нея, всяко мускулче в тях се напрягаше да я свали на земята, обаче Шикел някак успяваше да продължи да се влачи напред. Скърцаше със зъби. Едната й тънка ръка беше прикована към тялото от стегнатата прегръдка на Фрост, но другата беше протегната напред и извитите като нокти на граблива птица пръсти драскаха въздуха пред гърлото на Глокта.
— Тфф! — изпуфтя Фрост и мускулите на дебелите му предмишници се напрегнаха до пръсване, цялото му лице се изкриви от напрежение и розовите му очи изхвръкнаха.
Но усилията му не бяха достатъчни. Притиснат с гръб към стената, Глокта наблюдаваше с интерес протегнатата към него ръка, която приближаваше все по-близо и по-близо. Беше само на няколко инча от гърлото му. Колко неприятно.
— Майната ти! — изкрещя Северард.
Палката му изсвистя във въздуха и халоса ръката на Шикел. Счупи я с лекота. Глокта видя как костите изскочиха от разкъсаната кожа, ала пръстите продължиха да дращят във въздуха. Палката удари девойката през лицето и главата й отхвръкна назад. От носа и разцепената й скула пръсна кръв. И въпреки това тя продължи да се дърпа напред. Фрост едва успяваше да удържа другата й ръка прикована към тялото, докато тя опъваше ли, опъваше с изкривени от злоба устни, озъбена, готова да прегризе гърлото на Глокта.
Северард захвърли палката и я сграбчи отзад през шията. Ръмжащ от напрежение и с издути, пулсиращи по челото вени, той задърпа главата й назад. Представляваха изумителна гледка — двама мъже, единият от които едър и здрав като бик, се бореха с всички сили да озаптят хилавото момиченце. Постепенно двамата практици започнаха да надделяват. Северард успя да отлепи единия крак на Шикел от пода. Фрост изрева мощно, вдигна я във въздуха и я запрати към стената.
Тя се сгромоляса на пода, но веднага започна да се изправя. Счупената й ръка се подмяташе като изкуствена във въздуха. Витари се появи от сенките отстрани, изръмжа и завъртя над главата си един от тежките столове на началник Давуст. Дървото се строши в главата на Шикел и в следващия момент тримата практици й налетяха като хрътки на лисица. Заритаха, заблъскаха с юмруци и през цялото време ръмжаха яростно и пъшкаха.
— Достатъчно! — кресна Глокта. — Имаме въпроси за задаване! — Докуца до тримата задъхани практици и надзърна към тялото на Шикел, което лежеше безжизнено като труп.
Приличаше на купчина парцали, при това не много голяма. Почти както я открих в онази килия. Как е възможно това момиче за малко да надделее над тези тримата? Счупената й ръка лежеше на килима със сгърчени окървавени пръсти. Смело мога да заявя, че вече не е заплаха за никого.
Изведнъж ръката се размърда. Костите потънаха обратно в плътта и с отвратително хрущене се наместиха от само себе си. Пръстите й потрепнаха, подскочиха и задраскаха по пода към глезена на Глокта.
— Какво е това? — зяпна като зашеметен Северард.
— Донесете веригите — каза Глокта и отстъпи предпазливо назад. — Бързо!
Фрост с усилие извади от един чувал два чифта тежки дрънчащи окови. Бяха предвидени за най-яките и опасни престъпници. Черни железни скоби, дебели като стъбло на фиданка и тежки като наковални. Стегна единия чифт около глезените, а другия — около китките на Шикел. Зъбчатите механизми на ключалките изщракаха успокоително.