Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Продължи да лети хоризонтално на височина около три хиляди фута — далеч над обхвата на мютските стрели. Сега беше моментът да избяга. В него се водеше вътрешна борба с променлив успех. Той знаеше, че ако използва този момент да отлети, ще излъже доверието на Кадилак и Мистър Сноу. А там беше и Клиъруотър. Въпреки обещанията пред Мистър Сноу и пред себе си неговата решителност да ги спази беше започнала да отслабва. Стив искаше отново да я види, да говори с нея, без да е заобиколен от тълпа мюти. Реши да остане. Да забави своя полет към свободата, докато не намери начин да се срещне с нея. Само веднъж. Само те двамата. Но това беше лудост. Той знаеше, че е негов дълг да избяга; знаеше, че ако не избяга, неизбежно ще се разболее и ще умре, и все пак…
Нещо не беше наред. Нещо му беше станало. И Стив знаеше какво е то: беше същото чувство, което го беше обзело, когато видя отворените врати на рампата след първия си самостоятелен полет над земята. Мисълта да се върне към живота си под земята — живот, който някога изглеждаше нормален — всъщност единствения възможен начин на съществуване — го изпълни със странен ужас.
Стив изключи мотора и направи серия безразсъдни пикирания почти докосвайки скалата зад склона, а после, преди да кацне, направи две бавни ниски прелитания над главите на зрителите. За негова изненада, Клиъруотър се беше присъединила към Кадилак на върха на скалата. Когато прелетя над тях, двамата му махнаха. Стив се чудеше как да излезе от ситуацията. Откакто беше срещнал Клиъруотър и бе говорил с Мистър Сноу, той не беше споменавал името й пред Кадилак. Какво знаеше младият летописец? Трябваше ли да се преструва, че не знае коя е тя? „Решавай на място, Брикман…“
Стив уби скоростта, кацна плавно, стъпи на крака и след пет крачки спря. Бързо разкопча коланите и в отговор на махането на Кадилак си запроправя път през развълнуваната тълпа, която беше заобиколила „Блу-Бърд“. Когато се изправи очи в очи с Клиъруотър, се опита да придаде на лицето си неутрално изражение. Кадилак не направи никакъв опит да го представи, но и не се държеше така, сякаш Клиъруотър я няма. Той поздрави Стив за майсторското му изпълнение, след това се обърна да каже на младите мюти да не пипат планера.
Стив използва тази възможност да надзърне в сините очи на девойката.
Те светнаха за кратко, когато Клиъруотър се опита да отвърне на погледа му, след това се забулиха.
— Завиждам ти — каза тя. — Как се чувства човек, когато лети като птица?
— Фантастично. Изпитва се чудно усещане на… не може да се опише. Всеки път, когато се издигна, ми се ще да не слизам. Всъщност истината е, че докато кръжах над онзи връх, почти бях решил да се върна у дома.
— Радвам се, че не опита — отговори предпазливо Клиъруотър. Очите й блеснаха отново за миг.
— О, така ли?
Кадилак, който се бе върнал при тях, каза:
— Да. Виждаш ли… ако се беше опитал да избягаш, щеше да паднеш от небето като камък.
Стив ги погледна и се засмя невярващо.
Кадилак докосна рамото на Клиъруотър.
— Покажи му. Покажи на нашия приятел силата, която в ръцете на Талисмана ще прогони подземните хора обратно в техните дупки и ще ги погребе завинаги.