Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Уникална?
— Не знам — отговори предпазливо Стив. — Но определено е рядък екземпляр. Е, ти го знаеш. Само се постарай добре да се грижат за нея.
Мистър Сноу се изкиска.
— Тя може сама да се грижи за себе си.
— Няма за какво да се смееш — настоя Стив. — Ешелоните ще се върнат. Много ешелони. Въпрос на време е кога Федерацията ще стъпи на ваша територия. Когато го направи, М’Колите могат да са щастливи от възможността да разменят Клиъруотър, вместо да плащат данък. Тя е най-големият ви актив. С нея и с Кадилак вие ще можете да поставяте свои условия за сделката.
Мистър Сноу поклати глава.
— Плейнфолк никога не са плащали данък и никога няма да плащат. Това, което казваш, е вярно… Кадилак и Клиъруотър са като скъпоценни камъни в корона на велик крал от Старото време. Но ние притежаваме нещо с още по-голяма стойност. Най-големият актив на М’Колите е нашата готовност да приемем съдбата си. Това изисква кураж, което ти не можеш да разбереш.
— Прав си — съгласи се Стив. — Не го разбирам.
— Един ден ще го разбереш.
Прозвуча повече като заплаха, отколкото като обещание. Стив се втренчи мълчаливо в Мистър Сноу, после каза:
— И така… какво предлагаш да направя?
— Да направиш? — Мистър Сноу вдигна рамене. — Ти постъпваш както ти е писано. Животът продължава. Колелото се върти.
— Това ли е всичко?
— Не съвсем. Аз си позволих да уверя старейшините на племето, че ти няма да кажеш или направиш нищо сега или в бъдеще, което да навреди на Клиъруотър или на нейната връзка с Кадилак. И че няма да се опитваш да се доближиш до нея или тя до теб, освен в присъствие на други, и то само ако тя поиска. Това ясно ли е… и приемаш ли го?
Стив се засмя.
— Какво мислиш, че планирам да направя… да избягам с нея? — Видя изражението на стария летописец и усмивката му изчезна. — Извинявай. Да, приемам го, разбира се. Нямам голям избор… нали?
Мистър Сноу остави въпроса без отговор.
— Също така им казах, че ти никога, при никакви обстоятелства няма да разкриеш на никой извън това племе съществуването на двамата. Неоснователно ли е?
— Не неоснователно — невъзможно е. Както вече посочих, аз съм пленник… но, да, разбира се, ще го приема.
Тъй като след захапването на стрелата Стив беше получил статус на воин, Мистър Сноу за миг помисли да го накара да се закълне с традиционната кръвна клетва да пази тайната до края на живота си. После реши, че тази клетва няма смисъл за индивид, който презира обичаите на Плейнфолк и няма представа за чест. Подземните хора бяха много странни. И съвършени лъжци!
Очите на Стив се отклониха за кратко върху неопределената шарка, покриваща тялото на Мистър Сноу.
— Ако никой не бива да знае тяхната тайна, защо Кадилак и Клиъруотър просто не оставят боята върху кожите си и да се изрисуват чак когато тя се изтрие?
— Боята трябва да се сваля през редовни интервали, за да не потъмнеят телата им трайно — отговори Мистър Сноу.
— Но… Стив изглеждаше объркан.
Мистър Сноу се усмихна.
— Не е ли очевидно? Може да дойде време, когато ще трябва да се появят небоядисани.
— Искаш да кажеш… маскирани като трекери?
— Не изключвам такава възможност — призна Мистър Сноу. — Като слуги на Талисмана от тях може да се поиска да приемат много външности.
Стив кимна.
— Добре, позволи ми да ти дам един съвет в случай, че си избрал мен за проникване във Федерацията. Забрави го. Дори ако те намерят начин да влязат, няма да изминат и десет метра без карта за самоличност. Тя е ключ за всичко… и картите за самоличност не могат да се прехвърлят.
Мистър Сноу прие тази ценна информация със замислено изражение.
— Благодаря, че ми каза.
Два-три дни по-късно Кадилак се завърна, доволен от новата си шарка. Доколкото Стив можа да види, тя беше точно копие на предишната. Той дори се беше търкал с нещо — вероятно фин прах, — за да убие свежия цвят. Стив се постара да не му отделя ненужно внимание; поздрави го небрежно, сякаш беше отсъствал само няколко минути, а не няколко дни, и не попита защо го е нямало.