Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Малко след това Клиъруотър също дойде в селището, съпровождана от двете си племенни сестри. От този ден бе или с тях, или в група от други вълчици. Макар никога да не долови съзнателно усилие от страна на племето да ги държи далеч един от друг, Стив така и не успя да се срещне лице в лице с нея. Ако пътищата им се пресичаха, това винаги ставаше достатъчно далеч. Въпреки желанието му да я опознае по-добре Стив спази твърдо обещанието, дадено на Мистър Сноу, и се задоволяваше само да я гледа, когато му се удадеше такава възможност. Очите им се срещаха много рядко и в повечето случаи изражението й оставаше безразлично, но от време на време той получаваше кратък, измъчващ го поглед, от който, ако тя беше по-близко, биха пламнали дори подметките на обувките му.
Стив се постара да не допусне това разочарование да попречи на нарастващата му дружба с Кадилак. Той го въведе в боя с тояги и когато младият летописец демонстрира отново лекотата, с която възприемаше нови умения, му предложи да го научи да лети. Отговорът на Кадилак беше уклончив, но два дни по-късно Стив излезе от колибата и намери разглобените останки от трите скайхока подредени на няколко купчинки в средата на кръг от насядали зрители.
Едва сдържайки вълнението си, Стив направи уж небрежен, но подробен оглед на различните части и парчета. Някои подпори и рейки на крилата бяха силно деформирани, но по-голямата част от компонентите на тялото, които му трябваха, бяха налице. Смачканата ограбена кабина, изглежда, не подлежеше на възстановяване. Единственият оцелял двигател изглеждаше повече или по-малко непокътнат, но със счупена перка.
— Какво мислиш? — попита Кадилак.
— Това е възможност, нищо повече. — Съмнението на Стив беше искрено. — Не съм сигурен, че имаме достатъчно плат за крилата — добави той и се сети, че в собствената му коса са вплетени ивици от ценния материал. — Но най-големият проблем е фактът, че нямаме никакви металообработващи инструменти.
— Какви инструменти ти трябват? — попита безстрастно Кадилак.
На Стив му бяха необходими няколко секунди да се съвземе от изненадата.
— Ти имаш инструменти… тук?
— Някои. Може би ще можем да намерим и други.
— Откъде ги взимаш?
— От хората, които правят арбалетите ни. Майсторите железари.
— Кои са те… мюти?
— Не, те са с гладка кожа, като теб. Но в други отношения са като нас.
— И къде живеят те?
— Отвъд източната врата. В огнените шахти на Бет-Лем.
— Къде точно е това?
Кадилак вдигна рамене.
— Никой не знае. Говори се, че е на много земи отвъд източната врата, но Плейнфолк никога не са били там. Ние търгуваме с майсторите железари, когато техните лодки с колела пристигнат на големите реки. Йелоу-Стоун, Мис-Хури и Мис-Хипи.
Стив се постара да запомни имената.
— Кога идват те?
— Веднъж, понякога два пъти на година. Някои години изобщо не идват.
— И какво им предлагате вие?
— Семена за посев, бизонско месо дрийм кап, мъже, жени.
— Разменяте собствените си хора?
Кадилак се усмихна на реакцията на Стив.
— Само онези, които желаят да отидат. Това по-лошо ли е, отколкото да останат и да загинат, защото племето няма повече остро желязо?
— Не е — призна Стив. — Какво друго можеш да ми кажеш за майсторите железари?
— Нищо.
— Но защо те ви продават оръжия? — настоя Стив. — Защо не ги използват да победят вас и останалите от Плейнфолк?
Кадилак вдигна рамене.
— Може би защото са твърде малобройни.
— Добре, в такъв случай защо вашите хора не ги пленят и не ги накарат да работят за вас? Защо разменяте ценни стоки, когато можете да ги заробите?
Кадилак се усмихна.
— Мислиш като трекер.
— Хайде стига — отвърна Стив. — И вие убивате други мюти.
— Само при защита на територията ни.
— Да, сигурно… — Стив разбра, че ще е напразно губене на време да продължи по-нататък и хвана Кадилак за рамото. — Да се залавяме за работа. Трябва ни отвертка, нещо за пробиване на дупки и ножовка да отрежем тези тръби, плоска пила, една…
Кадилак се намръщи.