Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Как мога да заспя, като не млъквате? — Тя седна. — Да видим дали съм разбрала положението, защото е ясно, че не внимаваш, мамо.
— От устата на младенеца… — каза Себ.
— И какво според теб съм пропуснала, Джеси?
— Като начало, защо не разкажеш на тате за професор Даниел Хороуиц?
— Кой е той? — попита Себ.
— Мой колега от „Смитсониън“, който… Ама че съм тъпа!
— Понякога се чудя дали наистина сте мои родители — отбеляза Джесика.
42
Четиримата седяха срещу комисията в тъмна облицована с дъбова ламперия стая, в която никой от работещите в Сити не би искал да попада. За повечето, които се намираха от неправилната страна на дългата дъбова маса, това означаваше край на кариерата им.
От другата страна на масата седеше председателят на комисията сър Пиърс Торнтън, бивш шериф на Сити. От дясната му страна бе Найджъл Форман от „Нат Уест“, а от лявата — сър Бъртрам Лейн от „Прайсуотърхаус“. Но може би най-важната фигура бе Хенри VIII, чийто портрет висеше на покритата с червено кадифе стена зад председателя, за да напомня на всички кой е дал на това августейшо тяло кралския печат и одобрението си.
Сър Пиърс се усмихна благо и започна.
— Добро утро, господа. Бих искал първо да благодаря, че дойдохте на този разговор. — Пропусна да каже какви щяха да са последствията, ако не бяха дошли. — Както знаете, мистър Гавин Бъкланд, който работи като брокер във „Фартингс“ през последните единайсет години, отправи сериозно обвинение срещу председателя на банката мистър Хаким Бишара. Той твърди, че мистър Бишара му е наредил да купи голям брой акции на "Амелгамейтид Уайър“ по времето, когато компанията е била в процес на наддаване за купуването на друга компания. За да станат нещата по-неприятни, въпросната друга компания е била представлявана от „Фартингс Банк“.
— Мистър Бъкланд каза пред комисията, че е отказал да изпълни нареждането, тъй като е знаел, че е незаконно, и затова, цитирам, „с натежало сърце“ — каза сър Пиърс, поглеждайки писменото изявление пред себе си, — е решил да докладва на комисията и ни предостави запис на разговора си с мистър Бишара. Целта на този разговор, мистър Бишара, е да ви дадем възможността да се защитите срещу тези обвинения.
Председателят се облегна назад и пусна същата блага усмивка, за да покаже, че е приключил с встъпителните си думи.
Арнолд Хардкасъл стана от мястото си от другата страна на масата.
— Казвам се Арнолд Хардкасъл и съм юрисконсулт на банката от двайсет и две години. Бих искал да започна с уточнението, че това е първият случай някой от „Фартингс“ да бъде привикан да се яви пред тази комисия от основаването на банката през 1866 година.
Благата усмивка се появи отново.
— Днес, сър Пиърс, с мен са председателят на „Фартингс“ мистър Хаким Бишара и неговият главен изпълнителен директор мистър Себастиан Клифтън, които несъмнено познавате. Четвъртият от екипа ни, когото едва ли познавате, е професор Даниъл Хороуиц от института „Смитсониън“ във Вашингтон. Той ще обясни присъствието на петия член на екипа ни, Матилда, която също е от „Смитсониън“.
— Ще започна с няколко думи за ролята, която изигра мистър Бишара, откакто стана председател на „Фартингс“ преди четири години — продължи Хардкасъл. — Няма да се спирам на безбройните награди, които получи от правителствени институции и уважавани организации от целия свят, а само върху неоспоримия факт, че под неговото ръководство „Фартингс“ откри клонове в няколко страни, дава работа на 6412 души и цената на акциите ѝ се утрои. Мистър Бишара много добре осъзнава, че обвинението срещу него е сериозно, тъй като е пряко насочено срещу най-важното в банковото дело — репутацията… Нито аз, нито мистър Бишара ще поемем защитата срещу тези обвинения. Не, ще оставим това на машина, което със сигурност ще бъде първият подобен случай за тази комисия през петстотингодишната ѝ история. Професор Хороуиц — изобретателят на тази машина, може да е непознат за вас, но тъй като ще бъде единственият ни защитник в случая, няма да е зле да ви разкажа малко за него. Младият Даниъл Хороуиц избягал от Германия с родителите си през 1937 година. Семейството се установило в Куинс в Ню Йорк, където баща му открил заложна къща. На седемнайсетгодишна възраст Даниъл влязъл в Йейл, където изучавал физика.
— Става бакалавър преди да навърши пълнолетие и да получи право да гласува. Продължава образованието си в Масачузетския технологичен институт, където защитава докторската си дисертация върху влиянието на звука в един все по-шумен свят. След това доктор Хороуиц постъпва в „Смитсониън“ като лектор, а девет години по-късно става първият професор по звука. През 1974 година е награден с престижния Медал за научни постижения на Конгреса и е едва четиринайсетият човек в историята на Съединените щати, удостоен с тази висока награда. — Арнолд направи пауза. — Сър Пиърс, с разрешението на комисията ще помоля професор Хороуиц да поеме защитата ни.