Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Как бих могъл да забравя? — отвърна сър Майлс. — Бяхте в ложата на Вирджиния и ми посочихте единствения победител, на когото залагах целия следобед. Как сте, друже?
— Отлично, благодаря — каза Дезмънд, докато Вирджиния влизаше отново с висок възрастен побелял джентълмен под ръка.
— Толкова мило от ваша страна, че дойдохте, ваша светлост — каза тя, наблягайки на последните две думи.
— Кой с ума си би помислил да пропусне твое парти, скъпа?
— Колко мило, че го казвате, Перегрин. Мога ли да ви представя известния филантроп мистър Дезмънд Мелър?
— Добър вечер, ваша светлост — каза Мелър, повтаряйки обръщението, използвано от Вирджиния. — Много ми е приятно да се запознаем.
— Толкова съжалявам, че херцогинята не е с вас — каза Вирджиния.
— За жалост горкото момиче малко не е добре — каза херцогът. — Но съм сигурен, че ще се оправи за нула време — добави той, докато Бофи Бриджуотър идваше при тях сякаш по даден знак.
— Добър вечер, Дезмънд — каза Бофи, докато му поднасяха чаша шампанско. — Разбрах, че предстоят поздравления?
— Малко избързваш, Бофи — отвърна Мелър и сложи пръст на устните си. — Макар че вече спокойно може да се каже, че сме на финалната права.
Херцогът и сър Майлс наостриха уши.
— Да купя ли още няколко акции от „Мелър Травъл“, преди да бъде оповестена новината за прехвърлянето?
Дезмънд намигна заговорнически.
— Но на никого нито думичка, Бофи.
— Можеш да разчиташ на мен, друже. Гроб съм.
След като остави Дезмънд да побъбри доста време с херцога, Вирджиния го хвана под ръка и го поведе из салона, за да го запознае с другите гости.
— Дама Елинор, мисля, че не познавате Дезмънд Мелър, който…
— Не, не го познавам— каза дама Елинор, — но се радвам, че имам възможност да му благодаря за щедрото му дарение за фонда „Болни деца“.
— За мен е радост да подкрепя изумителната ви paбота — каза Дезмънд. Това бе дежурният отговор на Вирджиния, когато разговаряше с президент на благотворителна организация.
След като обиколи салона и разговаря с всички, Дезмънд бе изтощен. Празните приказки и спазването на етикета не бяха неговата представа за добро прекарване на петъчна вечер. Нямаше търпение най-сетне да си тръгне, за да вечеря с Ейдриън Слоун и да разбере дали записът и писмото са представени на Националната банка, но изчака, докато и последният гост на Вирджиния не си тръгна, за да може да договори с нея насаме.
— Браво, Дезмънд — бяха първите ѝ думи, когато се върна в салона. — Определено впечатлихте доста влиятелни хора тази вечер.
— Сред тях имаше ли хора от почетния комитет? — отвърна Мелър, връщайки се към обичайната си самоличност.
— Не, но съм сигурна, че мога да накарам сър Майлс и дама Елинор да подпишат документите за номинацията, което ще е от полза, като се има предвид, че и двамата са приятели на херцога.
— И колко още трябва да чакам, преди да получи вести от двореца?
— С подобни неща не може да се бърза — отвърна Вирджиния. — Трябва да разберете, че комитетът не работи припряно.
— Междувременно вие ми струвате цяло състояние, Вирджиния. Изглежда, сте се срещали по обеди и вечери с половината аристократи в страната.
— И с основание, защото те постепенно започват да мислят като мен — каза Вирджиния, докато икономът носеше палтото на Мелър. — Нужно е само още малко търпение, Дезмънд — добави тя и му позволи да се наведе и да я целуне по двете бузи. — Довиждане, сър Дезмънд — подигравателно каза Вирджиния, но едва след като икономът затвори вратата.
— Купувай акции на „Амелгамейтид Уайър“, но не искам никой да научава, че аз съм го наредил, защото ще бъде злоупотреба с вътрешна информация. Продължавай в същия дух, Гавин, и съм сигурен, че това ще се отрази на годишната ти премия.
Хаким спря записа.
— Какво повече можем да искаме? След като Комисията по етика чуе четирите записа, Мелър и Слоун няма да могат да покажат лицата си в Сити.
— Но ако решите да представите записите на Националната банка като доказателство — каза Арнолд, — те задължително ще попитат как сме се сдобили с тях. И когато им кажете, могат да решат, че вие самият не сте по-добър от двамата негодници, които искате да видите зад решетките.
— Защо? — попита Хаким. — Записите доказват, че Слоун е организирал подхвърлянето на наркотика, а Мелър е покривал разходите му. И не само това, ами сега се опитват да ме вкарат в капан за втори път с фалшифициран запис, който да остави впечатление, че съм забъркан в злоупотреба с вътрешна информация.