Лейди Полунощ [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571550
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Млъкни - заповяда тя на гласчето в главата си. - Млъкни."
- Извънредна ситуация. - Гласът му беше нисък. - Каза, че имало извънредна ситуация?
- Моден спешен случай. Кристина има нужда от рокля, за да се впише тази вечер, а в къщата няма нищичко. - Погледна си часовника. - Няма да ни отнеме повече от трийсет минути.
Джулиън се отпусна, видимо облекчен.
- „Скрити съкровища"? - попита той. Предположението му беше добро - любимият й ретро магазин бе известен на всички в семейството. Всеки път когато го посетеше, тя им купуваше по нещо: папийонка за Тави, лента за коса на цветя за Ливи, стар афиш за филм на ужасите за Дру.
- Аха. Искаш ли нещо?
- Открай време ми се ще да имам часовник с Батман, който казва „Събуди се, Момче-чудо" - заяви той. - Страшно ще освежи стаята ми.
- Открихме го! - оповести Ливи, нахлувайки в кухнята. -Е, поне част от него. Но е странно.
Ема се обърна към нея с облекчение.
- Какво открихте?
- Говори по-разбираемо, Ливи. Кое е странно?
- Преведохме част от надписите в пещерата - обясни Тай, влизайки след Ливи. Носеше прекалено голям сив суетшърт, в който ръцете му се губеха. Тъмната му коса падаше над ръба на качулката. - Само че нямат смисъл.
- Някакво послание ли е? - попита Ема.
Ливи поклати глава.
- Част от стихотворение. - Тя разгъна листа, който държеше.
Но нашта любов бе по-силна от тази
на онези, по-древни от нас
и много по-мъдри от нас,
затуй нито демони, скрити под морски талази,
ни ангели в райската вие
не ще разделят вече мойта душа
- „Анабел Ли" - каза Джулиън. - Едгар Алан По.
- Знам откъде е - сбърчи вежди Ливи. - Но нямам представа защо е написано върху стените на пещерата.
- Хрумна ми, че може да е шифър - добави Тай. - Но това би означавало, че има още една част. Може би на друго място. Навярно си струва да го проверите с Малкълм.
- Ще го добавя към списъка - увери го Джулиън. Кристина подаде глава през вратата на кухнята.
- Ема? Ще тръгваме ли?
- Изглеждаш притеснена - отбеляза Ливи. - Да не би Ема да те води някъде, за да те убие?
- Още по-лошо - отвърна Ема и тръгна към Кристина. -Отиваме да пазаруваме.
- За тази вечер? Първо, ужасно ви завиждам и второ, не й позволявай да те заведе на онова място в Топанга Каньон...
- Достатъчно! - Ема запуши ушите на Кристина. - Не я слушай. Изгубила си е ума от цялото това разгадаване на шифри.
- Вземи ми някакви копчета за ръкавели - извика Джулиън след нея, докато се отправяше обратно към умивалника.
- Какъв цвят? - Ема поспря на вратата заедно с Кристина.
- Не ме е грижа, стига само да могат да закопчаят ръкавелите ми. Иначе те ще си останат разкопчани и нещастни. И се върни възможно най-бързо.
Звукът на чешмата бе заглушен от Ливи, която започна да рецитира още от стихотворението:
Отдавна, преди много, тъй много лета,
- Оттук ли искаш да си купим дрехи? - попита Кристина и веждите й подскочиха, докато Ема спираше тойотата на един неасфалтиран паркинг, заобиколен от дървета.
- Най-близо ни е. - Ема угаси двигателя. Пред тях се издигаше една-единствена сграда с табела, върху която с огромни блещукащи букви пишеше
СКРИТИ СЪКРОВИЩА.
До нея имаше голяма червено-бяла машина за пуканки, както и нарисуван модел на каравана със завески, рекламираща услугите на Великия Гаргантюа. - Освен това страшно си го бива.
- Не ми прилича на място, откъдето можеш да си купиш ефектна рокля - сбърчи нос Кристина. - Прилича ми на място, където има опасност да те отвлекат и продадат на някой цирк.
Ема я улови за китката.
- Нямаш ли ми доверие? - опита се да я придума тя.
- Естествено, че не - заяви Кристина. - Ти си луда.
Ала въпреки това позволи на Ема да я издърпа в магазина, който беше пълен с кичозни дреболии: пъстроцветни чинии, стари порцеланови кукли, а до касата - стойки със старинни бижута и часовници. Това помещение водеше в друго, което бе пълно с дрехи... невероятни дрехи. Класически дънки втора употреба, прави туидени и камгарени поли от 50-те и блузки от коприна, дантела и кадифе.
Друга, по-малка стая, бе посветена изцяло на роклите. Приличаха на пеперуди: редици от червена органза, акварелен шармьоз, подгъвът на рокля от „Пиер Балмен", приличният на морска пяна тюл върху модна фуста.
- Джулиън не спомена ли, че се нуждае от копчета за ръкавели? - Кристина я дръпна да спре до касата. Момичето зад щанда с очила с котешки рамки и табелка с името, на която пишеше САРА, упорито не им обръщаше внимание.