Огледален образ [bg]

Ако паднеше по тридесетметровия скалист склон, топлината на лицето му нямаше да има голямо значение и затова Скуайърс предпочете да вижда къде стъпва, доколкото това беше възможно в гъсто падащия сняг. Поне склонът се виждаше.

Скуайърс слизаше в двойка с редник Теренс Нюмайър. Единият от мъжете започваше да се спуска по склона, намираше място, където да стъпи здраво, после подаваше ръка и подкрепяше другия, докато слезе до него и по-надолу, за да намери от своя страна опора за краката си. В тъмнината и заледените скали на склона на Скуайърс никак не му се искаше някой да се изтъркаля надолу, въпреки че условията тук не бяха най-лошите, които бе виждал. Веднъж го бяха поканили да участва заедно с израелските „Саярет гиваати“ — елитната разузнавателна бригада — в едноседмично „дяволско“ учение. Упражненията включваха спускане по двадесет и четири метров склон и преминаване през препятствия. В края на учението зелените униформи на войниците бяха станали на парцали не от скалите, а от това, че офицерите през цялото време на учението бяха заливали трениращите не само с арабски епитети, но и със скални отломки. В сравнение с онова спускане, сегашното, независимо от замъглените очила и всичко останало му се виждаше почти като почивен ден на плажа.

На около петнадесет метра от върха и на пет метра вляво Скуайърс чу Сондра да им вика да почакат. Скуайърс погледна надолу и я видя увиснала близо до партньора си — редник Уолтър Пъпшоу.

— Какво има? — извика Скуайърс, след като хвърли бърз поглед към хоризонта. Търсеше дима от локомотива и не можеше да го види все още.

— Залепил се е за скалата — изкрещя в отговор Сондра. — Скъса си панталона на една скала и, изглежда, изпарението отвътре е залепило плата за леда.

Скуайърс извика надолу:

— Редник Хонда, дай ми информация за местоположението на влака!

Радистът бързо разгърна сателитната антена, докато Скуайърс и Нюмайър се промъкваха към Пъпшоу. Офицерът се спря малко вдясно над редника.

— Съжалявам, сър. Изглежда съм попаднал на нещо като ледено острие.

Скуайърс погледна войника, който приличаше на голям паяк, залепнал върху стена.

— Редник Де Вон, издигни се над него и го дръж — заповяда Скуайърс. — Дръж го здраво. Нюмайър, ще използваме нашето въже, за да се опитаме да го освободим.

Скуайърс грабна въжето, което го свързваше с Нюмайър, и го хвърли така, че да попадне върху ръцете на Пъпшоу пред лицето му.

— Пъпшоу, отдръпни лявата си ръка и остави въжето да падне до кръста ти. После направи същото и с дясната.

— Слушам, сър.

Нюмайър и Скуайърс протегнаха ръце, за да го поддържат. Пъпшоу отпусна лявата си ръка от скалата за момент и щом въжето падна надолу, се хвана пак здраво за скалата. После направи същото с дясната и въжето се плъзна надолу до колана му.