Огледален образ [bg]

— Ермитажа. „Скърбящата мадона“ на Рафаел вляво, на всеки цял и половин час за една минута — каза тя на руски. — След затварянето отиди на проспект „Красний“, в парка. Облегни се на някое дърво с лявата си ръка.

Английската разузнавачка уведоми по този начин шпионина си къде да се срещне с нея и как да застане, за да го разпознае. Тя затвори и двамата тръгнаха отново.

— Проследили са ни — каза Джордж на английски.

— Човекът с брадата — отговори Пеги. — Знам. Това може даже да ни улесни.

— Да ни улесни ли?

— Да. Руснаците знаят, че сме тук, и е твърде възможно в работата да бъде включено онова наблюдателно съоръжение, което Кийт търсеше. Във всеки случай, ако този човек е свързан с тях, ние може и да успеем да го открием. Имаш ли огънче?

— Какво?

— Кибрит, запалка.

— Не пуша.

— Нито пък аз — нетърпеливо му се сопна Пеги. — Но ти се потупай по джобовете, като че ли търсиш огънче.

— О, прощавай. — Джордж заопипва джобовете на панталона и блузата си.

— Чудесно — прекъсна го Пеги. — Сега чакай тук.

В Русия почти нямаше военен, който да не пуши, и макар че на Джордж не му харесваше, беше се научил да вдишва дима на силния турски или китайски тютюн, предпочитан от руснаците. За в случай, че на „Защитник“ се наложеше мисия в Азия. Но докато гледаше как тя измъква пакет цигари от джобчето на гърдите си и се насочва към брадатия, Джордж не се сещаше какво е намислила.

Докато Джордж гледаше надолу, като че ли ядосан, руснакът се правеше, че чака кучето си да свърши работа до дървото. А то изобщо нямаше никакво намерение да се преструва на артист. С цигара, висяща на устните й, Пеги беше на около десет метра от мъжа, когато той се обърна и се насочи в другата посока.

— Господине! — извика тя на перфектен руски и се затича подире му. — Имате ли огънче?

Той поклати глава и продължи да се отдалечава.

Пеги го настигна в гръб и с едно бързо движение сграбчи каишката на кучето, увита около лявата му китка. Тя я изви силно и едновременно с това пристъпи напред и застана отпреде му. Той изпъшка, когато каишката стегна китката му.

Джордж видя как очите й се втренчиха в брадата на мъжа. Тя кимна, щом забеляза проводника. После погледна строго човека в очите и сложи пръст на устните си. Руснакът кимна.

— Благодаря за огънчето — каза тя и поведе шпионина към Джордж. — Колко красиво куче имате.

Джордж разбра, че тя говори, за да не позволи на руснаците да се свържат с агента си. Докато имаше някой до него, те нямаше да очакват той да говори с тях. Разбра също и че тя не може да прекъсне връзката, защото тогава те щяха да разберат, че се е случило нещо.