Огледален образ [bg]

Худ погледна настрани и потисна още незатихналата си мъка.

— Поне вашият син е добре — каза той. — Това ни накара да издържим. Може би все пак си е заслужавало…

— Ако имаме късмет, ще бъде така — съгласи се Орлов. — Синът ми се възстановява в дома ни тук, в града, и ще имаме няколко седмици, за да си поприказваме и разкрием сърцата си. Мисля, че той ще се вслуша повече в думите ми сега, след уволнението на ментора му от спецчастите и военния съд над генералите Косигин и Малик. Надявам се да разбере, че за да подкрепяш вандали, трябва много малко смелост. — Орлов бръкна в джоба на якето си. — Тук имам нещо, което се надявам… — Той извади тънка стара книга, подвързана в кожа и надписана със златни букви. Подаде я на Худ.

— Какво е това?

— „Садко“ — каза Орлов. — Това е много старо издание. За вашия заместник. Издадох заповед на моите хора в Санкт Петербург да бъдат раздадени екземпляри от новото издание. Аз сам го прочетох и го намирам твърде поучително. Странно, че един американец трябваше да ни посочи богатството на собствената ни култура.

— Другият поглед — повтори Худ. — Понякога е хубаво да бъдеш птица, а понякога е по-добре да стъпваш по земята.

— Вярно е — съгласи се Орлов. — От всичко това и аз научих много. Когато приех този пост си мислех, може би и вие също, че ще прекарам времето си като тиловак. Ще снабдявам други с необходимите им разузнавателни сведения. Но сега разбирам, че нашата отговорност е в правилното използване на тази информация. И когато моят син се върне в строя, аз ще го назнача към специалните сили, чиято работа ще бъде да хванат онова чудовище Шович. Надявам се всъщност, че нашите два оперативни центъра ще си сътрудничат в тази задача.