Жените, които го познаваха [bg]

Но в такъв случай, как отговаряше Хинде? Той не можеше да използва стаи за чат, да коментира или да прави каквото и да било от компютъра в библиотеката. Това означаваше, че има само една вероятност...

Някой потупа Били по рамото. Торкел. Били свали слушалките.

— Може ли да започнем? – попита Торкел.

Били събра купчината листове от бюрото си, стана и излезе. Ваня остана на мястото си, затвори очи за няколко секунди и разтри челото си с палец и показалец. Болкоуспокояващото хапче не беше помогнало. Тя издърпа чекмеджето и глътна още една таблетка. Изпи я с вече изстиналото кафе и излезе в коридора, където едва не се сблъска с Урсула. На няколко крачки зад нея се влачеше Себастиан. Ваня не му обърна внимание.

— Добро утро — каза тя на Урсула.

– Здравей. Изглеждаш уморена.

Ваня кимна, докато се опитваше да измисли подходящ отговор. Не искаше да разгласява за напиването си в средата на седмицата и избра приемливо обяснение за тъмните кръгове под очите си. Тревоги.

— Баба ми е болна.

– О, съжалявам – съчувствено каза Урсула. – Надявам се, че не е нещо сериозно.

– Не. Ана отиде да я види. Сигурно ще се обади...

Себастиан се подсмихна. Ана беше заминала. Напуснала беше града. Той мисли много за онова, което трябваше да направи. Ако беше допуснал грешка и вероятно довел убиеца до апартамента на Ана, най-добре щеше да бъде да поставят двама полицаи там да чакат извършителя. Да ги вкарат тайно вътре. Да кажат на Валдемар да излезе, за да изглежда така, че Ана е сама вкъщи, и после да чакат имитатора да дойде. Това щеше да бъде най-доброто, правилното, но беше невъзможно. Как можеше Себастиан да обяви, че Ана може да е следващата, когато жертвите имаха само едно общо нещо помежду си? Това беше изключено. Трябваше да разчита на Троле, който обаче не отговаряше на телефона. Цяла сутрин. Себастиан се тревожеше. Той извади телефона си и пак позвъни, докато вървеше след другите към Стаята, но Троле не отговори.

– Себастиан... – Торкел го погледна многозначително. – Готови сме да започнем.

Себастиан въздъхна и прибра телефона в джоба си.

Ваня взе едно от шишетата вода в средата на масата, отвори го и отпи жадно.

– И така – започна Торкел. – Бърза актуализация. Ваня?

Ваня бързо преглътна остатъка от водата и леко се закашля.

– Успях да изключа Родригес от кражбата на колата. Синият автомобил „Форд Фокус“ е бил откраднат два дни след като той пресичал магистрала Е4, без да гледа къде върви. Явно пиян като талпа.

– Нещо друго?

– Нищо повече за Родригес. Нищо не показва, че е замесен по някакъв начин.

Торкел кимна. Вероятна следа, която се оказа задънена улица. В разследването имаше много такива. Твърде много. Той се обърна към Били.

– Били?

Били изправи рамене и продължи да разсъждава на глас, започвайки оттам, откъдето беше прекъснат преди малко.

– Мисля, че някой помага на Хинде.