Жените, които го познаваха [bg]

Били извървя осемстотин метра, без да открие нищо, и стигна почти до главния път. На стотина метра по-нататък и вляво от кръстопътя имаше усамотена къща, направена от боядисано в червено дърво и с бели стрехи и рамки на прозорците. Солидни каменни основи. Стръмно скосен покрив с керемиди. Две коли на алеята отпред. Велосипед с три колела и играчки в градината. Там определено живееше някой. Били се отправи към къщата, но само след няколко крачки чу шумолене между дърветата вдясно зад себе си. Той се обърна рязко и инстинктивно сложи ръка на оръжието си, но се отпусна, когато видя жена на четиресет години, която вървеше към него и водеше куче. Сетер. Кафяв. Дългокосмест. Беше му горещо, защото бе изплезил език.

– От полицията ли сте? – попита жената, когато стъпи на пътеката на няколко метра от Били. Кучето дишаше тежко и се дърпаше на каишката. Искаше да отиде при Били и да го поздрави.

– Да.

– Защо сте тук? Цял ден виждам полицаи. – Жената и кучето се приближиха до Били, който се наведе и погали по тавата развълнуваното животно.

– Някои търсят дете, което е в неизвестност.

– Кое дете?

– Не знам. Момченце от района. Аз съм тук, защото горе в каменоломната е намерена изгоряла кола.

– Разбирам.

– Тук ли живеете? – попита Били и се изправи. Сетерът започна да проявява твърде голям интерес към ръцете му и да ги ближе като луд. Били предположи, че е от липса на сол.

– Да. Ей там. – Жената посочи червената къща на кръстопътя.

– Как се казвате?

– Карина Торстенсон.

– Аз съм Били Русен. Знаете ли нещо за това?

– За колата ли?

– Да.

– Не.

– Дошла е тук някъде между десет вчера сутринта и... – Били млъкна. Те всъщност не знаеха кога фордът е бил докаран в каменоломната. Колата беше студена и това изключваше последните десет часа, но иначе можеше да е оставена по всяко време. Той повдигна рамене. – По някое време през нощта. Видяхте ли нещо необичайно през този период?

Карина вече клатеше глава.

Били опита още веднъж.

– Може би докато сте били навън и сте разхождали кучето... Забелязахте ли друга кола? Или някой, който не се вмества в обстановката?

– Срещнах един мъж, докато берях гъби. – Жената кимна замислено. – Вчера.

Били си пое дълбоко дъх. Най-после! Някой, който е видял нещо. Досега извършителят беше като проклет призрак, но Карина Торстенсон беше видяла някого.

Докато беряла гъби.

В разгара на знойно лято.

През юли...

Тя забеляза недоверчивото му изражение.

– Пачият крак е започнал да никне. В момента е малко сухо, но в края на пролетта беше доста влажно, затова ги има тук-там...

– Карина погледна към ясното синьо небе. – Но разбира се, ще е хубаво да завали малко дъжд.

– Мъжът, когото сте срещнали... – Били реши все още да не я отписва и я подсети за основната тема на разговора.