Жените, които го познаваха [bg]

– Да.

– Какво съм казвал винаги? Планиране. Търпение. Решителност. Нищо, което води до небрежност и поражение. В момента губим. Ясно ли ти е това?

Ралф не смееше да го погледне. Много се срамуваше. Силата, която беше почувствал, когато докосваше изрезките от вестници, отслабна.

– Но защо полицията не беше там? – тихо попита той. – Не разбирам. Защо беше само един възрастен човек?

– Защото полицията не знае.

– Как така?

– Вероятно някой е заподозрял, че ти може да действаш. На онова място. Но не е полицията.

– А кой?

– Ти как мислиш?

– Себастиан Бергман?

Едвард кимна.

– Сигурно е той. Но поради някаква причина не е искал да каже на колегите си, че Ана Ериксон може да е следващата жертва. Защо?

– Не знам.

– Нито пък аз. Още не. Но трябва да открием.

– Не разбирам... – Ралф стрелна очи към Учителя, който срещна погледа му с пълно презрение.

– Естествено, че не разбираш. Но мисли. Ти каза, че той я следял. Отдавна.

– Кого? – озадачено попита Ралф.

– Ваня Литнер. Дъщерята на Ана Ериксон. – Хинде млъкна. Ралф все още не можеше да схване. Очевидно. Кретен. Едвард обаче започваше да разбира все повече и повече. Отговорът на загадката се криеше във Ваня. Младата русокоса жена, чиито гърди той беше поискал да докосне. Хинде не беше отдал голямо значение на посещението й в „Льовхага“ онзи ден, но после беше научил, че Себастиан я е следил. Защо? Защо Себастиан беше следил полицай от „Риксморд“ седмици, месеци преди да го включат в разследването? Трябваше да има връзка. Чувството, че това е важно, се засили, когато Едвард се замисли за случилото се в стаята за посещения. Себастиан беше изпитал потребност да защити Ваня. Това не му беше присъщо. По принцип Себастиан Бергман свеждаше до минимум взаимоотношенията си с другите хора. Не му пукаше за тях. Обаче държеше на Ваня Защо? Хинде трябваше да се разрови. Да проучи нещата.

Ралф стоеше мълчаливо и нервно се озърташе.

– Няма проблем. Има много време. – Едвард му се усмихна окуражително. – Искам да се прибереш вкъщи и да проучиш цялото семейство. Кога се е запознала Ана с Валдемар. Кога е родена Ваня. Искам да знам всичко. Приятелите й. В кой университет е следвала. Всичко.

Ралф кимна. Все още не разбираше, но му олекна, че Учителя вече не го гледа презрително.

– Добре.

– Още днес. Веднага. Кажи им, че не се чувстваш добре, и се прибери вкъщи.

Ралф кимна енергично. Много се беше страхувал, че провалът ще означава край за него. Че онова, което е започнал, ще изчезне. Ще рухне. Това беше възможно най-лошото, което можеше да се случи. Защото той беше опитал вкуса на истинския живот.