Не казвай сбогом [bg]

— Боже! — промърмори Го.

— Това е много… поучителна история, Ник — каза Танър.

— Просто пример.

— Е, помогни ми да сглобя нещата — побутна ме той. — Ейми узнава, че й изневеряваш. Инсценира смъртта си. Прави „местопрестъплението“ достатъчно подозрително, че да предизвика съмнение. Прецаква те с кредитните карти и застраховката живот и с малката пещера с мъжки съкровища отзад…

— Започна спор с мен през нощта, преди да изчезне, и нарочно стоеше до отворения прозорец, за да чуят съседите ни.

— Какъв спор?

— Че съм себичен негодник. В основни линии същото както винаги. Онова, което съседката ни не е чула, са извиненията й впоследствие — понеже Ейми не е искала онази да ги чуе. Помня, че бях слисан, това беше най-бързото помиряване, което сме имали. А на сутринта тя ми приготвяше палачинки, за бога!

Отново си я представих на печката, как близва пудра захар от пръста си, как си тананика, и си представих как се приближавам към нея и я разтърсвам, докато…

— Добре, разкажи ми за търсенето на съкровища — помоли Танър. — Каква е теорията там?

Всяка от следите беше разгърната върху масата. Танър взе няколко и ги върна по местата им.

— Това са само допълнителни гадории — казах. — Познавам жена си, повярвай ми. Знаела е, че трябва да организира търсене на съкровище, иначе е щяла да предизвика подозрения. Затова го е направила и естествено, всичко има осемнайсет различни значения. Погледни първата следа.