Не казвай сбогом [bg]

Отново показват ухилената снимка на Ник, направена с мобилния телефон. Представям си онази пачавра в самотната й лъсната кухня — кухня трофей, купена с пари от издръжката от бившия й — как готви и си води въображаем разговор с Ник: „Не, всъщност съм на четирийсет и две. Не, наистина! Не, мъжете не ми се лепят, сериозно, мъжете в града изобщо не са толкова интересни, повечето от тях…“.

Пробожда ме ревност към тази жена, долепила бузата си към бузата на съпруга ми. По-красива е от мен, каквато съм сега. Ям шоколадови десертчета и с часове се излежавам върху дюшека в басейна под горещото слънце, а от хлора кожата ми загрубява като на тюлен. Имам тен, какъвто не съм имала досега. Не и такъв тъмен, горд, дълбок тен. Загарът поврежда кожата, а никой не обича сбръчкана жена — цял живот се мажа със слънцезащитни кремове. Обаче позагорях малко още преди да изчезна, а сега, пет дни по-късно, съм почти кафява. Кафява като боровинка. Така казва старата Дороти, управителката. „Кафява си като боровинка, момиче!“, отбелязва доволно, когато отивам да платя наема за следващата седмица в брой.

Имам тъмна кожа, мишокафява прическа като купичка, очилца като на умно момиче. Напълнях с шест килограма през дванайсетте месеца преди изчезването си — старателно прикривах този факт с широки летни рокли, не че небрежният ми съпруг би забелязал — и с още един килограм оттогава. Обаче много внимавах никой да не ме снима преди изчезването ми, така че хората познават само слабичката и бледа Ейми. А аз определено вече не съм такава. Понякога усещам как задникът ми мърда, докато се движа. Поклаща се и се полюшва, а никога преди не ми се е случвало. Тялото ми беше красиво, съвършено сложено, всяка черта бе идеално премерена, всичко беше в равновесие. Не ми липсва. Не ми липсва, че мъжете не ме заглеждат. Облекчение е да вляза в някой магазин и да изляза, без непознат лентяй по потник да точи лиги подире ми и без от устата му да изхвърчи някоя мръсотия като оригване след начос със сирене. Не, никой не се държи грубо с мен, но и никой не е мил. Никой не се старае да ми хареса — не прекалено, не като преди.