Не казвай сбогом [bg]

Ама че идиот! Много ми харесва.

Елън Абът придава голямо значение на факта, че задният ни двор излиза право на брега на Мисисипи. Питам се дали вече е публично достояние историята на това какво е търсил Ник в интернет. Постарах се тя да включва проучване на язовирите и бентовете по реката, както и проучване в Гугъл на горите — тяло плава по река Мисисипи. Не исках да прекалявам с насочването. Би могло — евентуално, невероятно, но пък има прецедент — реката да отнесе тялото ми чак до залива. Всъщност дори ми домъчня за самата мен, като си представих своето слабичко, голо и бяло тяло да плава по течението, колония от охлюви се е залепила за голия ми крак, косата ми се стеле като водорасли подире ми, докато стигна до океана и се понеса надолу, надолу, надолу към дъното, докато подгизналата ми плът не започне да се откъсва бавно на ивици и аз не изтека бавно по течението като акварел и от мен не останат само костите ми.

Но аз съм романтичка. В действителност, ако Ник наистина ме беше убил, най-вероятно щеше да увие тялото ми в чувал за смет и да ме откара до някое сметище в радиус от сто километра. И просто да ме изхвърли. Щеше дори да вземе някои неща със себе си — счупения тостер, който не си струва да поправяме, купчина видеокасети, които отдавна се кани да изхвърли — просто от прагматични съображения.

Самата аз се уча да живея доста прагматично. Човек трябва да внимава с разходите, когато умре. Имах време да планирам, да понатрупам малко пари в брой: дадох си почти дванайсет месеца между решението да изчезна и действителното си изчезване. Точно това е причината повечето убийци да бъдат залавяни: нямат дисциплината да чакат. Имам 11 000 долара в брой. Ако бях изтеглила 11 000 за един месец, щяха да забележат. Само че аз събирах пари от кредитни карти, които извадих на името на Ник — картите, благодарение на които той ще изглежда като алчен дребен мошеник — и източих още 4400 долара от банковата ни сметка с течение на времето: тегления от по 200 или 300 долара, нищо, което да привлича вниманието. Крадях от Ник, от джобовете му, веднъж двайсет долара, друг път десет, бавно и методично — като спестовен план, при който всеки ден събираш в буркан парите, които харчиш всяка сутрин в „Старбъкс“, и в края на годината имаш 1500 долара. И винаги крадях от буркана, когато ходех в „Бар“. Сигурна съм, че Ник е обвинявал Го, а Го е обвинявала Ник, но никой не е казал нито дума от съжаление за другия.