Не казвай сбогом [bg]

— Аз съм Нанси — представям се.

— Грета.

Измислени звуци.

— Приятно ми е да се запознаем, Грета.

После отплавам. Чувам зад себе си щракването на запалката на Грета и после пушекът се понася нагоре като облаците.

Пет минути по-късно Грета присяда на ръба на басейна и провесва крака във водата.

— Топла е… водата. — Гласът й е дрезгав и грубоват от цигарите и прерийния прах.

— Като във вана.

— Не е много освежаващо.

— Езерото не е много по-прохладно.

— Бездруго не умея да плувам — отбелязва тя.

— Аз съвсем малко — лъжа. — Кучешката.

Тя размърдва крака и вълничките леко разклащат дюшека ми.

— Как е тук? — пита.

— Приятно. Спокойно.

— Добре, точно от това имам нужда.

Обръщам се да я погледна. Има две златни верижки, идеално кръгла синина с големината на слива до лявата си гърда и татуировка на детелина над ластика на бикините. Банският й е чисто нов, червен, евтин. От магазина на пристана, откъдето си купих дюшека.

— Сама ли си? — питам.

— Съвсем.

Не знам как да продължа, дали има някакъв таен език, на който разговарят жените, жертва на насилие, език, който не знам?

— Проблеми с мъж?

Тя повдига вежда като потвърждение.

— И аз.

— Е, не че не са ни предупреждавали — казва. Загребва вода с шепа и се полива отпред. — Едно от първите неща, които ми каза майка ми в първия ми учебен ден беше: стой далече от момчетата. Или ще те замерват с камъни, или ще ти бъркат под полата.